Не си спомням първия път, когато съм се поколебал. Но от тогава до днес все се колебая. Играя си с мен и съдбата ми, с щастието ми. Не знам дали съм смел или страхливец. Знам, че границата е тънка и разумът е този, който я чертае с тебешир или с молив... Последният път, когато постъпих лудо, бе... никога. Винаги съм се старал да оправдая очакванията на другите хора. И вече съм уморен от това, но съм свикнал. Фантазията ми не е толкова богата да начертае друг възможен път за следване. Или е свикнала и тя, притъпена и завряна в някой мрачен ъгъл на пресметливия мозък на служител.
Но и при мен промяната дойде. Тогава не го осъзнавах. Преди шест месеца се запознах съвсем случайно с някой, заради който днес вече съм убеден, че си заслужава да събудя фантазията си, да спра да се колебая. Странното е само, че тя живее на 8804 километра от мен. Не само физически, но и културно, езиково, дори и по цвят на кожата. Общ е само цветът на очите ни. И въпреки това след 5 дни ще се видим. Не знам какв ...