Просто мисли
Не си спомням първия път, когато съм се поколебал. Но от тогава до днес все се колебая. Играя си с мен и съдбата ми, с щастието ми. Не знам дали съм смел или страхливец. Знам, че границата е тънка и разумът е този, който я чертае с тебешир или с молив... Последният път, когато постъпих лудо, бе... никога. Винаги съм се старал да оправдая очакванията на другите хора. И вече съм уморен от това, но съм свикнал. Фантазията ми не е толкова богата да начертае друг възможен път за следване. Или е свикнала и тя, притъпена и завряна в някой мрачен ъгъл на пресметливия мозък на служител.
Но и при мен промяната дойде. Тогава не го осъзнавах. Преди шест месеца се запознах съвсем случайно с някой, заради който днес вече съм убеден, че си заслужава да събудя фантазията си, да спра да се колебая. Странното е само, че тя живее на 8804 километра от мен. Не само физически, но и културно, езиково, дори и по цвят на кожата. Общ е само цветът на очите ни. И въпреки това след 5 дни ще се видим. Не знам какви ще са първите ми думи, мислил съм дълго... но вярвам, че те сами ще дойдат. Дали аз ще покрия нейната представа за мен и дали тя ще е тази, която вече познавам в съзнанието ми? Не знам! Но ако продължа да се колебая, заслужавам да не бъда щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свилен Всички права запазени
