Просто мисли
Не си спомням първия път, когато съм се поколебал. Но от тогава до днес все се колебая. Играя си с мен и съдбата ми, с щастието ми. Не знам дали съм смел или страхливец. Знам, че границата е тънка и разумът е този, който я чертае с тебешир или с молив... Последният път, когато постъпих лудо, бе... никога. Винаги съм се старал да оправдая очакванията на другите хора. И вече съм уморен от това, но съм свикнал. Фантазията ми не е толкова богата да начертае друг възможен път за следване. Или е свикнала и тя, притъпена и завряна в някой мрачен ъгъл на пресметливия мозък на служител.
Но и при мен промяната дойде. Тогава не го осъзнавах. Преди шест месеца се запознах съвсем случайно с някой, заради който днес вече съм убеден, че си заслужава да събудя фантазията си, да спра да се колебая. Странното е само, че тя живее на 8804 километра от мен. Не само физически, но и културно, езиково, дори и по цвят на кожата. Общ е само цветът на очите ни. И въпреки това след 5 дни ще се видим. Не знам какви ще са първите ми думи, мислил съм дълго... но вярвам, че те сами ще дойдат. Дали аз ще покрия нейната представа за мен и дали тя ще е тази, която вече познавам в съзнанието ми? Не знам! Но ако продължа да се колебая, заслужавам да не бъда щастлив.
© Свилен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
По-изразително е и определено повече буди фантазията от някои други подобни творения. Разсъжденията са интригуващи и приковават интереса. Поздравления.
-
Вълнуващо е.
Разкажи после
-
Благодаря, след 2 два дни ще стане ясно
-
Добре казано! Само да уточня, че и при мене положението с любовта е горе-долу същото - толкова различия има между нас, но все пак ни свързва любовта и предишните ни превъплъщения!
-
Успех на срещата. Сигурна съм, че ще бъде невероятно! Понякога не е нужно да мислиш много, за да направиш нещо. Давай само напред!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ако намеря думи ще ги опиша... но се съмнявам