Защо толкова много ме привличат протестните шествия? Мислех над този въпрос вчера, четейки новината за шествието, което се организираше срещу пенсионната реформа. Въпреки че имах уредена среща за обяд, излязох от работа малко по-рано, за да мога да се полюбувам на хилядите хора, образували огромен кръг около Народното събрание. Неусетно за самата мен се озовах почти в ядрото на вдигнати със знамена ръце, скандиращи лица и огромни плакати. Тътенът от мощни, общо издигнати гласове достигаше до мен чрез кожата ми, настръхнала от вълнение и тържество. Устните ми започнаха да се отварят в звучното „оставка“ под напора на хилядите разбунтували се устни. И усещах, че още малко и ще литна, ще се издигна нагоре, олекотена от балона с еуфория, в който се намирах, и нямаше никакво значение за мен срещу какво се борехме, дали бях част от тази борба или не. Просто не можех да си тръгна.
Следобед, вече в относително биологично равновесие, започнах да разсъждавам логично над това, което преживях. Кат ...