Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и задушевни! Асоциираш ли щастието със специфично усещане? Топлината, сгряваща областта под гърдите ти, тънки пътечки от гъдел по настръхналата от вдъхновение кожа, сълзите, стичащи се по страните ти, докато греещият поглед се притваря под напора на широка усмивка, чувствена прегръдка, несдържан смях, отмалели нозе при размяна на поглед, нежна целувка, сбъднат блян или просто мъркането на случайна улична котка… Спомени, сънища (от които не искаше да се будиш) или просто мечтания, но все така осезаеми… И истински… Истински.
Така осезаеми. Толкова истински. И по-ярки от всичко останало, по-жадувани, по-вечни!
А като става дума за онова, останалото…
Де да можеше да уловиш празнотата вътре в себе ...