Първи Сократичен диалог
- Учителю, има ли вечен живот?
СОКРАТ: Защо ме питаш това, кое те кара да се страхуваш? Смъртта, или страха от смъртта е по-страшен?
Преди да ти отговоря има ли вечен живот ще те попитам кое ти е по-познато? Живота или смъртта?
- Учителю, аз виждам живота, но не познавам това, което е отвъд него.
СОКРАТ: Е, щом познаваш едната страна, нима тя ти харесва? Радваш ли се на живота?
Аз ти казвам, че живота е радост, но смъртта е скръб и тъга, Но нима усещането за радостта и скръбта не произлизат от едно и също място?
Нима, когато се радваш не се радваш със сърцето си, а когато скърбиш, не те ли боли пак сърцето? Тогава каква е разликата между скръбта и радостта? Не са ли те едно и също чувство?
- Но Учителю, аз обичам радостта и не искам да страдам!
СОКРАТ: Ето, че сам стигна до отговора - ти имаш чувства, подвластен си на тях. Затова, когато се радваш ти харесва, а когато скърбиш си мрачен и унил. Ти не искаш да си унил, но всякога желаеш да си радостен.
- Но нима не е хубаво това, Учителю? Да живееш в радост и веселие?
СОКРАТ: Щеше да е хубаво, ако бе вечно. Но животът не е вечен, Освен олимпийския, но и за него никой не знае със сигурност (тук следва предложението за чаша с бучиниш). Човеците са обречени.
Това, което се е родило ще умре.
Това, което има начало, има и край.
Смъртта е неизбежна, тлента не е вечна. Живота - също.
Пепелта става живот, а живота - пепел. Приеми го и няма да си нещастен. Няма да си и щастлив и животът ти ще протече, като спокойна река със зелени брегове.
Питаш ме до кога ли?
До края, след който няма да има значение.
- Значи животът е смърт?
СОКРАТ: ... и смъртта е живот. Това е вечен кръговрат, който ни води до отговора, че животът не, но цикъла е вечен.
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
О, Пепи! Уважавам хората, които познават света, какъвто е. Аз не обладавам тая висша ценност...
-
Мерсаж, но и тук съм дежа вю! И парафа съм си оставила на страницата!
-
Имам един публикуван монолог:
https://otkrovenia.com/bg/proza/severozapaden-monolog -
Други диалози имаш ли, качвани в този сайт?
-
Ученикът надминава учителя.
-
дежа вю!
ДЪРЖАВАТА 13
^ Топ ми отговори:
° - Вероятно моят отговор няма да бъде убедителен
1 " да мнозина. Знай все пак, Сократе, че щом някой за-
почне да мисли за смъртта, у него се появява страх и
грижа за неща, за които по-рано дори не му е идвало
наум. Разказваните митове за преизподнята, където..."
За Лили Иванова знаем на кой е набор, но че ти си ученик на Сократ? Мерси, че сподели! -
Пък аз ще се направи, че не си ме коментирал
-
Жабок, поласкан съм от високата оценка. Все такива да даваш, за да ни растат ушите.
Ще има кажа на тия двамката друг път да не се звучат толкова еднакво, хайманите му несретни! -
Грешников, правиш голяма грешка, като си едновременно и Сократ и питащият наивник. Звучиш еднакво в двете роли. Давам ти пет звезди за старанието.
Благодаря за бучиниша, сега съм на чай от татул. -
Абе, кой тук ще пие бучиниша?
-
Всичко това е вярно, но касае само живота и смъртта на тленното. Обаче ние всички знаем, че има нещо много повече от тленното, тленното е материал, обиталище на Живота и когато Животът напусне обиталището, то мигом започва да се разлага. Никой от нас не знае какво всъщност е Живота, никой. Но всички знаем какво е смъртта
-
Не се налагаш, но и ти се лиши от чаша бучиниш, Джаки
-
Животът в тази плът е преходен, но душата има вечен живот. Всеки избира в какво да вярва. Аз не обичам да споря никога. Не съм на мнение, че в спора се ражда истината. По-скоро мисля, че никой не променя лесно мисленето си. Казвам си мнението и спирам. Не го налагам на никого.
-
Значи за теб няма бучиниш.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
