Път към себе си
Наистина се удивлявам колко много са хората, които живеят живот в периферията. Забравят за себе си, забравят за нуждите, мечтите и желанията си и се отдават на друг.
Може би аз направих същото. Отдадох се на нещо невъзможно. Нещо до такава степен нереално, че дори сега, когато се сещам и пиша за него, за пореден път осъзнавам колко съм била заблудена.
И аз като много хора се опитах да прекося морската синева, да избягам на другия бряг, да отида при Него, но не осъзнавах, че, оставяйки своя, изоставям себе си, същността си, моето аз.
Направих го. Последвах го. Разделих се със себе си. Сгреших. Сега се опитвам да се върна. Ясно ми е, че не мога да изградя мост за обратното връщане - в лудостта си го изгорих, но се опитвам да преплувам през отчаянието на своето бившо аз.
Опитвам се да се върна. Да се върна към себе си. Дано още съм там. Защото се искам обратно. Много от нас правим най-жестоката грешка - изоставяме се. Надявам се само остатъците от нас да са още там - на нашия бряг и да ни чакат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефани Todos los derechos reservados
