summer (Стефани)
38 134
15.08.2010 г., 20:55 ч.

Път към себе си 

  Есета » Лични
2983 0 4
1 мин за четене

       Наистина се удивлявам колко много са хората, които живеят живот в периферията. Забравят за себе си, забравят за нуждите, мечтите и желанията си и се отдават на друг.

 

        Може би аз направих същото. Отдадох се на нещо невъзможно. Нещо до такава степен нереално, че дори сега, когато се сещам и пиша за него, за пореден път осъзнавам колко съм била заблудена.

 

         И аз като много хора се опитах да прекося морската синева, да избягам на другия бряг, да отида при Него, но не осъзнавах, че, оставяйки своя, изоставям себе си, същността си, моето аз.

 

        Направих го. Последвах го. Разделих се със себе си. Сгреших. Сега се опитвам да се върна. Ясно ми е, че не мога да изградя мост за обратното връщане - в лудостта си го изгорих, но се опитвам да преплувам през отчаянието на своето бившо аз.

 

        Опитвам се да се върна. Да се върна към себе си. Дано още съм там. Защото се искам обратно. Много от нас правим най-жестоката грешка - изоставяме се. Надявам се само остатъците от нас да са още там - на нашия бряг и да ни чакат.

© Стефани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!"Защото се искам обратно."
  • В живота винаги оставяме по частичка от себе си на другите. Някои ни разбиват на парченца и после ни е трудно да се съберем, за да сме отново цели, за да сме ние. Но това са уроците на живота, те само трябва да ни правят по-силни. Защото утре пак ще се раздаваме за други - за любим, за децата си, за приятели. Когато даваме не ни боли, боли, когато другите само взимат, а не дават. Тогава се връщаме към себе си, за да съберем сили. Затова никога не забравяйте себе си, мечтите си. Защото какво е човек без мечти, такъв човек, не е способен да се раздава!!!
  • И на мен ми хареса много. И съм била в същото положение, но се намерих и не смятам да се изоставя отново!
    Прегръдки и от мен!!!
  • Браво!Страхотно си го написала.Аз знам за какво говориш,защото от близо година се чувствам така и се радвам,че "на моя бряг има остатъци от мен и ме чакат".Само хора,изпитали това чувство,могат да разберат това,което си написала.
Предложения
: ??:??