Той беше и млад, и стар. И яростен, и покорен. И хулител, и набожен. Някъде по средата на живота си бе открил празнотата. Тя бе започнала бавно да го прояжда, оставяйки големи дупки в него. Но той не изгаряше в болка, нито тъга го заливаше. Чувстваше някакъв гъдел, а понякога почти сладостен допир от полъха на отегчението, преминаващо през дупките.
Днес той стана рано. Погледна през прозореца и почти откри яркостта на слънцето. Топлината на лъчите докосна кожата му. Просмука се безмълвно и цопна в нищото.
Някакъв досаден звук. Огледа се. Жужеше муха. Бе време да започне работа. Седна на своя стар стол. Този стол го познаваше още, откакто тежестта на мъжа извикваше проскърцващо стенание в него.
Седна и потъна в памукова тишина.
Днес е денят, в който бе решил да напише своя шедьовър. Велико произведение за тайнството на живота. Бе твърдо решен да изобличи всяка прикрита частица живот, носеща радост и удоволствие. Погледна листа. Сякаш и листът го погледна с очакване. Мухата летеше безцел ...