Една случайна вечер  аз си стоях, както обичайно, пред стария бучащ, прашен компютър.

Просто да си загубя времето, слушайки музика или разглеждайки някакви сайтове.
По едно време си гледам такава, нещо замига, явно някой се бе сетил за мен, да, май е така. На лицето ми изгря усмивчица... Отворих аз любопитна прозорчето на skype... Беше някое, до сега непознато за мен, момче. На галено ще го нарека Или... Някак си аз още в началото разбрах, че в него има нещо много различно, което в другите го нямаше и това много ми харесваше...

 Почнахме да си пишем всеки ден. Той закачливо ми поиска номера, обаче аз доста се замислих дали е редно да му го дам, но си казах, ще го дам, изглежда ми добро момче. И наистина излезе такова... Неусетно се рееха часовете, пишейки с него. Усещах колко общи неща имаме, колко много си приличаме и двамата бяхме преживели трудни моменти. Все едно бяхме създадени един за друг, макар и да не се бяхме виждали. Беше ми приятно в неговата компания, правеше ме някак си по-щастлива. И наистина, така беше, след като се опознахме, разбрах, че Или е много различен от всички останали момчета, което много ми хареса... Всеки ден си говорихме по GSM  дълго време, има няма по два часа, беше забавно и хубаво... Все казвахме, че трябва по-малко да говорим, но просто не можехме да си кажем чао, гласът му беше много нежен, направо този хубав звънлив глас ме беше обсебил... Можех да го слушам цяла вечер. Често мислех за него, чакайки с нетърпение пак да си поговорим или пък попишем. Беше много добър, мил, разбираше ме за всичко... Лошото беше, че не е от моя град, но това не ни пречеше да  продължаваме да си споделяме и да си говорим на най-различни теми. С нетърпение очаквам първата ни среща, която ще бъде много скоро. Защото той е различен!!