Човешкият живот може да се нарече измислена реалност, която ние, човеците, преживяваме по свой собствен начин. Ако искаме тази измислена реалност да даде отражение или поне малък отпечатък на човешкото ни битие би било добре да положим усилия, които да дадат някакъв добър резултат. И макар да е пределно ясно, че резултатите невинаги могат да бъдат добри, то нашето постоянство и стремежи могат да създадат онази благоприятна и добра среда, която да бъде нужното условия те да стават по-добри и по-стойностни. Но дали на практика е така и дали нашите въжделения винаги са свързани с постигането на по-добър и по-смислен живот? Относителността на всичко това ни води по различни пътища и ни кара да преминаваме през различни препятствия, за да достигаме своите върхове. Дали искаме или не, ние вървим по своята пътека и най-важното, а може би и най-смисленото в този несъвсем дълъг път, е да направим така, че доброто да ни съпътства. Различията между нас ни карат да го оценяваме и приемаме по свой ...