РАЗМИСЛИТЕ НА ЕДНА СЯНКА
РАЗМИСЛИТЕ НА ЕДНА СЯНКА
Една сянка се измъкна от тъмното.Вървеше с бавни ,но сигурни крачки и въпреки това изглеждаше някак объркана.Нещо я ядеше от вътре......Тя беше толкова вглъбена в мислите си , че замалко да се сблъска със самотата ,която идваше към нея.Леко стресната и изненадана , сянката я погледна право в очите и разбра...точно с нея трябваше да сподели мислите си.И без да задава излишни въпроси , и без дори да се замисля дали самотата искаше да слуша тя просто започна да говори : „Знаеш ли! Вървя и си мисля и все едно и също измислям...Мисля си как всичко наоколо е някак безчувствено и безразлично...Затворил се е човекът в собствената си черупка и затваря очи ,и ги стиска силно да не би случайно да види светлината на процепа.Не може ,не иска , страх го е да разчупи оковите .Страх го е да погледне света.Стои свит в ъгъла,мисли си за „важни” неща,клюкарства , разбърква собствените си мисли,за да избяга...Да избяга от истината , от действителността, от собствената си съвест.Заравя човекът мечтите си дълбоко,за да ги забрави.Изхвърля всички ненужни емоции в кошчето за боклук.Изважда от старата ракла онази , голата маска на безразличие и безчувственост и започва да „живее” – да се заравя все по-дълбоко в черупката си ,да забравя мечтите си , да унищожава емоциите си....
Нима си мисли че живее!?! ”
Тук сянката повдигна поглед , сякаш за да получи отговор от самотата , но колко учудена остана когато забеляза , че тя отдавна си беше отишла...Сянката отново беше останала сама с мислите си....А за какво всъщност си мислеше!?!......
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мими Иванова Todos los derechos reservados
)
