3 апр. 2006 г., 17:22

РАЗМИСЛИТЕ НА ЕДНА СЯНКА 

  Эссе
1647 1 6
2 мин за четене

               

                                 РАЗМИСЛИТЕ НА ЕДНА СЯНКА

 

 

  Една сянка се измъкна от тъмното.Вървеше с бавни ,но сигурни крачки и въпреки това изглеждаше някак объркана.Нещо я ядеше от вътре......Тя беше толкова вглъбена в мислите си , че замалко да се сблъска със самотата ,която идваше към нея.Леко стресната и изненадана , сянката я погледна право в очите и разбра...точно с нея трябваше да сподели мислите си.И без да задава излишни въпроси , и без дори да се замисля дали самотата искаше да слуша тя просто започна да говори : „Знаеш ли! Вървя и си мисля и все едно и също измислям...Мисля си как всичко наоколо е някак безчувствено и безразлично...Затворил се е човекът в собствената си черупка и затваря очи ,и ги стиска силно да не би случайно да види светлината на процепа.Не може ,не иска , страх го е да разчупи оковите .Страх го е да погледне света.Стои свит в ъгъла,мисли си за „важни” неща,клюкарства , разбърква собствените си мисли,за да избяга...Да избяга от истината , от действителността, от собствената си съвест.Заравя човекът мечтите си дълбоко,за да ги забрави.Изхвърля всички ненужни емоции в кошчето за боклук.Изважда от старата ракла онази , голата маска на безразличие и безчувственост и започва да „живее” – да се заравя все по-дълбоко в черупката си ,да забравя мечтите си , да унищожава емоциите си....

  Нима си мисли че живее!?! ”

Тук сянката повдигна поглед , сякаш за да получи отговор от самотата , но колко учудена остана когато забеляза , че тя отдавна си беше отишла...Сянката отново беше останала сама с мислите си....А за какво всъщност си мислеше!?!......

                                   

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • невероятно е - който си има талант си го има
  • Благодаря, че ми показа това!

    Прекрасно произведение!!!
    Поздрави
  • Случайно попаднах отново тук и го препрочетох (бях го забравил )
    Много силен финал!
  • Страхотно е
  • Много е хубаво, но мисля, че е по скоро разказ, отколкото есе, както и да е чудесно си го написала!
  • ..демек самотата я няма...не е изслушала сянката защото вече е била при някой човек ,,черупка" ?...
    Мн хубаво...нещо....то не е есе ..или там каквото се води...много ми харесва!А...бай дъ уей,мерси за коментара :Р
Предложения
: ??:??