Разваленият шоколад и параноята..
*Продължих да се инатя. Продължих и ето докъде се стигна... Мамка му и параноя!!
Имам едно странно усещане... ужасно, нетипично, обаче и типично дори. Тоя шоколад ме убива, убива ме и неловкото мълчание!
Вие ми се свят, а по дяволите съм полегнала!
Секс, наркотици и рок енд рол... само че в тоя случай нямаше нищо подобно. Изолация, шоколад и лигави енд просълзителни филмчета...
Можех ли сама да се виня? Можех и още как! Самообвинявах се безцеремонно...
Повтарям започването на изреченията си по два пъти, ама това го съзнавам. Всичко ли е с цел?? Няма ли поне нещо непринудено?
Замряха вече трогателните моменти... На път съм да го сторя и аз.
*Можем ли да сме срамуваме? Копнее ли някой да бъде напляскан? Циничност долавям чат-пат... но ми е позволено!!
За Бога, подкопавам си канавки и чупя ключалките на вратите... То и без това ключът отдавна се изгуби в дебрите на психясалия ми мозък.
И сега никой няма да успее да влезе точно тук - ще стоят като мокри, премръзнали и болни псета отвън!! Ще вият с прегракналите си гласчета... Ще тропат, за да ги чуе някое шибано ухо! Но такова няма да има. Няма да има нищо, освен сарказъм! Добре дошли пред вратите на разваления шоколад!
Съжалявам, че те накарах да чакаш... ама нали и ти си просто псе...
• край •
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
6 и поздрав от мен!
