„Който се захване на чете стари приказки, се зачита в приказката на човечеството.
Който се захване да пише приказки, пише първо приказката на собствения си живот.“
Николай Рьорих
За къде си тръгнал, човече, без да си живял поне за малко зад кориците на някой том фантасмагории, без да си бил герой в някоя приказка, победил чудовището и спасил света от лошите? След родителските, идентификациите с персонажите от приказки, легенди и други творения на човешката илюзия, са тези, които поставят първите наченки на ранната аз- представа в света на детето. И докато родителският образ търпи промяна, поради простата причина, че е обвързан строго с реалността и има собствена душевност, образът на героя позволява онова божествено вдъхване на живот от страна на малкия човек, което му дава основите на онази структура, която „Човекът с пурата“ някога ще нарече ИДЕАЛЕН АЗ, очертаване на „това, което искам някога да бъда“, което много често си остава несъзнавано, но е един адаптивен и креативен начин дет ...