В дупка съм, ров голям в тъмен цвят! Не е пред мен, в нея съм. Тъмно, черно, черно от най-черното. Очите ми свикнаха да виждат, но само тъмни петна. Проклинам дните си в нея, кога ли паднах тук? Загубих мисъл за време, никога не знам! Коя дата е днес? Какъв ден сме? Колко е часът, сутрин ли е, обед или вечер? Да, навярно е вечер, поне за мен, вечна вечер. Не, не заради тъмнината! Не знам за часа, но минутите ще са точно на четиридесет и две, няма начин. Преди, всеки път щом погледнех часовника, стрелката сочеше натам, четиридесет и малко. Ужасно е! Почва, добре че червеите не са тук, но сигурно ще довтасат, щом надушат мойта плът. И всяка сган ще ме надуши, стига обонянието им да работи. Ето, ароматът ми се пръска наоколо като парфюм, не мога да го спра да се процежда от мен, мисля, че твърде дълго стоях, корени пуснах, замириса на мускус, и той има приятна нотка, но само когато е на въздух, а тук той липсва, така че е... Ужасно! Сълзите ми се впиха в почвата, стана кашаво, газя в кал ...