Религия
Обещаха ли ви път?...
Обещаха ли ви закрила?...
Обещаха ли ви комфорт?...
Обещаха ви може би и сигурност в бъдещия миг?...
Продадохте ли много, за да изпълните завета им?...
Продадохте може би и вярата си в света?...
Замениха ли ви я с друга?...
Замениха ли ви и мечтите с рай?...
Обезличихте се, нали, станахте еднакви.
Противопоставихме ви се, затова сега ни проклинате „завеки”.
Но има ли значение, след като сте толкова слаби и нелепи!?
НЕ УБИВАЙ! –
дори да те насилват,
НЕ ВЯРВАЙ В ДРУГИ БОГОВЕ! –
не дори и в божествената красота,
ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ! –
Защо пък не? – и без това всички сте кретени!
НЕ ПОЖЕЛАВАЙ НИЩО ЧУЖДО! –
всъщност – най-добре не пожелавай нищо!
Остават още 5-6, но надали ви пука. И без това всеки ден нарушавате поне 2-3… Някой отричат, други се гордеят, но всички псувате – дали от гняв, дали от стрес или просто ей така, защото е готино… Но какво разбирам аз? То това си е чиста обич към ближния… А пък вие, палавници… кой кога изневери – ха-ха – че то си е геройство в днешно време… а и нали човек се учи, докато е жив… имате цял живот да се научите да мислите с правилната си глава.
Колко нагло, а?
Някакъв нахалник ви обижда с богохулстващи слова!?!?
Защо пиша? Има ли алтернатива?!
Как ще си спася
тялото,
съзнанието,
Душата?
Тялото ми ще прогние!
Съзнанието ми – алгоритъм, който без следа ще си изчезне!
За Душата си обаче нямам притеснения…
Какво като пропастта е бездънна, като имам криле да полетя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Радев Todos los derechos reservados
. Вече си оттатък, но дано не ти се случват нещата, които могат да те върнат, защото .... мъка, мъка!
