Apr 14, 2010, 9:15 PM

Религия

  Essays » Social
1.8K 0 5
2 min reading

Обещаха ли ви път?...

Обещаха ли ви закрила?...

Обещаха ли ви комфорт?...

Обещаха ви може би и сигурност в бъдещия миг?...

Продадохте ли много, за да изпълните завета им?...

Продадохте може би и вярата си в света?...

Замениха ли ви я с друга?...

Замениха ли ви и мечтите с рай?...

 

Обезличихте се, нали, станахте еднакви.

Противопоставихме ви се, затова сега ни проклинате „завеки”.

Но има ли значение, след като сте толкова слаби и нелепи!?

 

НЕ УБИВАЙ! –

дори да те насилват,

НЕ ВЯРВАЙ В ДРУГИ БОГОВЕ! –

не дори и в божествената красота,

ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ! –

Защо пък не? – и без това всички сте кретени!

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ НИЩО ЧУЖДО! –

всъщност – най-добре не пожелавай нищо!

 

Остават още 5-6, но надали ви пука. И без това всеки ден нарушавате поне 2-3… Някой отричат, други се гордеят, но всички псувате – дали от гняв, дали от стрес или просто ей така, защото е готино… Но какво разбирам аз? То това си е чиста обич към ближния… А пък вие, палавници… кой кога изневери – ха-ха – че то си е геройство в днешно време… а и нали човек се учи, докато е жив… имате цял живот да се научите да мислите с правилната си глава.

 

Колко нагло, а?

Някакъв нахалник ви обижда с богохулстващи слова!?!?

 

Защо пиша? Има ли алтернатива?!

 

Как ще си спася

       тялото,

                          съзнанието,

                                                     Душата?

 

Тялото ми ще прогние!

Съзнанието ми – алгоритъм, който без следа ще си изчезне!

 

 

     За Душата си обаче нямам притеснения…

          Какво като пропастта е бездънна, като имам криле да полетя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Радев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм, Няма спасение за теб . Вече си оттатък, но дано не ти се случват нещата, които могат да те върнат, защото .... мъка, мъка!
  • Благодаря!
  • Тва го бях пропуснал, но - много бива
  • Уникално!
  • Аз и след това очаквах касапница, уви засега не се получава

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...