Ренесансът на човека

15 oct 2009, 16:39

Ensayos » Estudiantiles

16213 0 1

1 мин за четене

Ренесанс. Тази дума събужда в съзнанието много картини. Културният подем, започнал с пробуждането на човешкия дух, сякаш прекарал в сън цялото Средновековие. Възраждането на ценностите на античния човек, навлизането на нови, красиви образи в изкуството. Човекът става център на света. Но, говорейки за Ренесанс, трябва ли да се говори само за конкретната историческа епоха? Има различни видове пробуждане. Човешката душа също може да се пробуди, осъзнавайки стойността на миналото и надеждата за бъдещето.

Както в историята, така и в душата има периоди на възход и падение. Нещастието кара човекът да се затвори в себе си, за да се предпази, да спре да вижда доброто и злото, да се вкопчи в нещо, за да оцелее. Във време на тъга човешкият дух изживява своето мрачно Средновековие. Появата на щастието отключва възраждането, Ренесанса, пътя към новия живот. Душата се пробужда, способна да види и оцени това, което има и това, което я заобикаля. Човекът става център на света.

Ренесансът след Средновековието връща човешките ценности, завещани от античността. Настъпва периодът на възход след мрака. След страха от Бог и неговите наместници на земята. Но има Ренесанс на човечеството и Ренесанс на човека. Различни видове възраждане, обединени от обща същност, а именно осъзнатият и неосъзнатият стремеж към новото, към съвършеното, към щастието.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

YHWH (Астарот Благотворящий)

2009-10-15T22:48:06+03:00

Нито Средновековието е толкова мрачно, нито Ренесансът - толкова светъл. Само дилетант би говорил за "тъмни векове". Нищо подобно. В действителност Средновековието е една вселена от цветове, митове, фолклор, и свръхчувствителност спрямо всеки отделен елемент в света и самия свят като цяло, гравитираща по тънките граници на илюзията и реалността. Ето защо Средновековието е в букв. смисъл фантастично. И неслучайно големите медиевисти говорят за "Въображаемия свят на Средновековието", изпълнен с легенди, предания, вещици, дяволи, вълшебства, сънища, чудеса, епидемии, празници, много секс, много вино (наркотици) и много грегориански напеви (рокендрол).

От друга страна дали навсякъде се е усещал Ренесансът или ние го свързваме главно с имената на Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Пико дела Мирандола етс.? Кой преоткрива всъщност Античността? Наблюдават ли се някакви значителни обществени изменения? Не мисля. Става въпрос за една напълно и само елитарна култура. Единственият истински ренесансов жест всъщност се явява книгопечатането на Гутенберг, защото то, за разлика от безспорно ценните дълги речи на латински на Мирандола, допринася най-сетне да заговорим за масова книжовност, четене и книгоразпространение.