Ренесансът на човека
Ренесанс. Тази дума събужда в съзнанието много картини. Културният подем, започнал с пробуждането на човешкия дух, сякаш прекарал в сън цялото Средновековие. Възраждането на ценностите на античния човек, навлизането на нови, красиви образи в изкуството. Човекът става център на света. Но, говорейки за Ренесанс, трябва ли да се говори само за конкретната историческа епоха? Има различни видове пробуждане. Човешката душа също може да се пробуди, осъзнавайки стойността на миналото и надеждата за бъдещето.
Както в историята, така и в душата има периоди на възход и падение. Нещастието кара човекът да се затвори в себе си, за да се предпази, да спре да вижда доброто и злото, да се вкопчи в нещо, за да оцелее. Във време на тъга човешкият дух изживява своето мрачно Средновековие. Появата на щастието отключва възраждането, Ренесанса, пътя към новия живот. Душата се пробужда, способна да види и оцени това, което има и това, което я заобикаля. Човекът става център на света.
Ренесансът след Средновековието връща човешките ценности, завещани от античността. Настъпва периодът на възход след мрака. След страха от Бог и неговите наместници на земята. Но има Ренесанс на човечеството и Ренесанс на човека. Различни видове възраждане, обединени от обща същност, а именно осъзнатият и неосъзнатият стремеж към новото, към съвършеното, към щастието.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стели Димитрова Все права защищены
