На 28 съм, бих казала само на 28. Живея интересно ,имам си евентуален бъдещ съпруг- дори се нанесох при него. И, за Бога, живея в Бургас - един голям за България град. И все пак явно не толкова голям или поне не толкова модерен, колкото ми се иска... Наясно съм, че не се вписвам в калъпа на средностатистическата баба (моята поне мълчи), но е невероятно как се налага да се оправдавам и пред младите си познати, че все още не съм омъжена. Имам добра работа, приятелят ми ме обича, приятелките ми са страхотни... но нямам пръстен!!! Не, това не е поредният епизод на ''Сексът и градът'', но сигурно добре разбирам тези нюйоркчанки, щом успяват и да ме разсмеят, и да ме разплачат. И на мен понякога ми се иска да изкрещя, че харесвам живота си такъв, какъвто е и определено не се срамувам, че харча парите си за дрънкулки, вместо за мусака. Не че си лягаме гладни, но явно така си мислят женените за такива като нас. И щом имаме време за коктейли по женски, най-вероятно не можем да гладим... логично ...