Революция на неомъжените момичета
На 28 съм, бих казала само на 28. Живея интересно ,имам си евентуален бъдещ съпруг- дори се нанесох при него. И, за Бога, живея в Бургас - един голям за България град. И все пак явно не толкова голям или поне не толкова модерен, колкото ми се иска... Наясно съм, че не се вписвам в калъпа на средностатистическата баба (моята поне мълчи), но е невероятно как се налага да се оправдавам и пред младите си познати, че все още не съм омъжена. Имам добра работа, приятелят ми ме обича, приятелките ми са страхотни... но нямам пръстен!!! Не, това не е поредният епизод на ''Сексът и градът'', но сигурно добре разбирам тези нюйоркчанки, щом успяват и да ме разсмеят, и да ме разплачат. И на мен понякога ми се иска да изкрещя, че харесвам живота си такъв, какъвто е и определено не се срамувам, че харча парите си за дрънкулки, вместо за мусака. Не че си лягаме гладни, но явно така си мислят женените за такива като нас. И щом имаме време за коктейли по женски, най-вероятно не можем да гладим... логично?!?
И така, момичета, обвявам революция ! И нека тава е революцията на неомъжените момичета (а не моми!). От днес нека всички ние заявяваме правото си да сме щастливи. И защо не? Ходим на работа, на фризьор, на фитнес и все пак имаме време да сме влюбени и отдадени на хобито си. Знаем, че най-хубавото нещо в живота ни предстои и разбира се също искаме да станем майки - но едни щастливи и доволни от себе си майки. И заявяваме на мъжете, че не сме лекомислени, само защото четем Космополитън, както те не са глупави, защото си падат по компютърни игри. Няма угода, нали? Когато сме стеснителни, изглеждаме глуповати, а когато сме амбициозни, ставаме кучки... Е, късаме тези етикети, така че никой повече няма да ни ги лепва. Няма нищо страшно в това да родим след тридесетте, щом така ни харесва! И благодаря на човека до мен, че вместо да си стои вкъщи и да ме пази, дъвчейки мусака, излезе с приятели и ми осигури време за любимия ми сайт... Обичам живота си, обичам и хората, които ме разбират или не ме разбират, но поне не ми дишат във врата... На останалите ще кажа само, че детето ми няма да се срамува, когато от детска градина го прибира не двадесет и пет, а тридесет и пет годишна майка, защото и аз ще се усмихвам като вашите съпруги, и аз ще го обичам като вас и ще бъда също толкова добра в това. И не, аз няма да имам бръчки и бели коси, защото свободомислещите нюйоркчанки и европейки ни завещаха две невероятни тайни - боя за коса и крем против бръчки. Благодаря на родителите си, че са търпеливи и на барманите, че правят свежи коктейли за момичетата, които все още обичат да се смеят безгрижно. Благодаря на бутиците, че правят разпродажби и на приятелят ми, че мрази магазините за обувки, но се усмихва, когато си купя нов чифт. Благодаря на мъжете, които се обръщат със същата тази усмивка, когато с моите момичета се хилим като... И на вас, момичета, благодаря, че ми държите ръката, когато падам и когато летя....
Заваля... трябва да прибера прането.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
