"С какво ще запомня родното училище?"

   Година 2013 - най-прекрасната ми година досега. Тази година ние напускаме това хубаво училище. Никога не съм предполагала, че ще ми бъде толкова мъчно, тягостно и трудно да го напусна, да се разделя с най-прекрасния клас, да се разделя с най-прекрасните учители.
   Бих казала, че ще се разделя със спомените си, но не е така. Единственото нещо, което никой не може да ни отнеме, са спомените. Те винаги ще живеят в нас и ще ни напомнят за съучениците, за всички пакости, които сме правили и продължаваме да правим, ще ни напомнят за нашите чудесни учители, ще ни напомнят за часовете прекарани с любимите учители, ще ни напомнят за това как сме се борили да бъдем най-добрите, ще ни напомнят за това, че сме си тръгнали с много мъка и тъга оттук.
Когато бяхме в първи клас, ние водихме така наречената "война с вода". Излизахме по коридора и се пръскахме с водата от тогавашните черни дъски. Освен това играехме "бутаница". Много странно име, нали? Тя се играе така: 
Двама човека застават до стената един срещу друг и започват да се бутат, а след тях се нарежда и останалата част от класа. Тази игра я играехме до седми клас. Бихме поиграли и сега, но не можем. До всяка стена има нещо...
   Имаме още много други спомени заедно, но спирам да разказвам, защото ако продължа, мога да изпиша цяла тетрадка. Мога да кажа, че всичко ще ми липсва толкова много, че дори не намирам подходящи думи, за да опиша това, което чувствам.


07.06.2013