Година 2013 - най-прекрасната ми година досега. Тази година ние напускаме това хубаво училище. Никога не съм предполагала, че ще ми бъде толкова мъчно, тягостно и трудно да го напусна, да се разделя с най-прекрасния клас, да се разделя с най-прекрасните учители.
Бих казала, че ще се разделя със спомените си, но не е така. Единственото нещо, което никой не може да ни отнеме, са спомените. Те винаги ще живеят в нас и ще ни напомнят за съучениците, за всички пакости, които сме правили и продължаваме да правим, ще ни напомнят за нашите чудесни учители, ще ни напомнят за часовете прекарани с любимите учители, ще ни напомнят за това как сме се борили да бъдем най-добрите, ще ни напомнят за това, че сме си тръгнали с много мъка и тъга оттук.
Когато бяхме в първи клас, ние водихме така наречената "война с вода". Излизахме по коридора и се пръскахме с водата от тогавашните черни дъски. Освен това играехме "бутаница". Много странно име, нали? Тя се играе така:
Двама човека застават до стената ед ...