Важното е всеки да си знае мястото... Ако не го знае, да го намери... Дали това не е битка (непрекъснати диалози) между хищното его и щедростта на душата?!  Едни са свити и плахи, други  –  обратното  –  невъздържани и много емоционални. Има и такива, които са някъде по средата. С една дума – всеки е уникален. Хубаво е от време на време да се оглежда, но не само в кривите огледала на собствените си възгледи и понятия, ами и в очите на хората около него, в различните ситуации... Ако забрави за съществуването на другите, може собственото му его да го удуши... Сигурно ще е интересно да се запознае с комплексите си. И да пожелае да започне да се променя... Пътят към всяка промяна е труден. Може да се наложи да се откаже от любими неща... Може пътеката да закриволичи опасно... Да е буренясала или затрупана с остри камъни... Бури може да го връхлетят... Щом е понесъл кръста си, трябва да продължи! Да търси... Да дава... Да намери себе си... Да се чувства уютно на мястото си... Ако ще да е място на запетайка... Нито повече, нито по-малко... Неговото си вярно място... Точно!

                                                                             ©  Павлина Петрова