Шшшт, тихо! Недей да ми говориш, така или иначе зная как се чувстваш. Не искам да ми разказваш пак, колко си празно, уморено и същевременно тръпнещо в очакване на нещо ново, нещо различно от скучните сивотии на ежедневието, нещо емоциониращо и истинско. Не сърце, спри! Моля те, не ме натъжавай за пореден път с жалкия ти копнеж за онази прекрасна, изрисувана с цветовете на надеждата любов! Тя живя единствено във съкровенните ти мечти и в тайното ти желание да живееш изцяло в името и, в копнежа ти да обичаш до полуда и до край. Тази ти мечта е красива, признавам, но нереална, скъпо мое сърце. И понеже тя е тъй примамливо съвършенна и чиста, ти предпочиташ да вярваш наивно в нея и да търсиш любовта, да се отдаваш изцяло, а в замяна да получаваш лъжи - красиви, изписани от ръцете на художника на мечтите и на онова нещо, което повечето хора наричат любов, но въпреки всичко нищо повече от лъжи. А после? После и хората одумват слабоста ти, присмиват се на сълзите ти, радват се на болката ти к ...