Сбогом
Един миг на безумие! Едно подхлъзване и цялата сграда се срути, а върху нея безутешно се свлякоха мечтите ти. После... нещо разтърси земята. Тя се разтвори от болка и те потънаха безвъзвратно.
- Сбогом! - извика ти и се опита да изтриеш миналото си, но
някаква нестихваща болка те загложде отвътре. Ти се обърна и видя до
себе си неканена, но прималива и дръзка самотата.
- Сбогом! Сбогом! - пищяха в ушите ти последните думи. Самотата
се опитваше да те съблазни и ловко заопипва ръцете ти. Тя сръчно обхвана дясната ти ръка и след малко на безимения ти пръст светна годежен пръстен.
- Добре дошъл в моите селения, любими! Обещавам ти да ти бъда
вярна завинаги!
- Не! Не! Не! - изкрещя ти и безнадеждно увисналата ти десница се
свлече върху треперещите ти колене.
- Развод! - мисълта приседна в гърлото ти. Развод! - никога не
беше мислил за това, но той самонадеяно се вмъкна в живота ти.
- Какво? Нима всичко вече е свършено? Затова ли ти, неканена моя
годенице, ме обвърза към себе си? Е, добре. Ще опитам отново - и тя
царствено се настани в живота ти. Ти й се отдаде и тя те обвърза с безутешните си вериги още по-здраво от първата. Робски покорно ти й се подчиняваше и тя те повлече по течението на водата.
- Спри! - стресна те гласът на времето. Тя ще те убие. Колкото
по-надолу отиваш, толкова по-опасен става водовъртежът.
- Ела! - и някой с ласка докосна рамото ти. Две топли длани те
обгърнаха. Една доверчива глава се облегна на гърдите ти. Ти продължаваше да се съзерцаваш в нищото, но един бодър детски глас те събуди от унеса ти.
- Ние сме тук, само тръгни към нас! Ориентирай се по гласовете ни!
Ти се обърна и три устремени сенки се вляха в една. Златно сияние освети мрачния бряг и заблестя радостно в три чифта тъжни очи.После
натрапеният пръстен се търкулна и потъна в реката. Течението го отвлече завинаги. Сиянието се разискри в пъстроцветна дъга и се спусна в полукръг към земята.
Някога, след всемирния потоп, дъгата се спусна за първи път на
земята. Тогава Бог сключи завет с човека, че никога човечеството
вече няма да загине от вода.
Сега дъгата символизираше завета за любовта.
Един миг на пробуждане. Едно радостно отрезвяване и започна
съграждането. Свежи новородени мечти се втурнаха и те облякоха с
прегръдката си.
- Сбогом! - извика ти за винаги към самотата и бъдещето ти весело плесна с ръце. Земята се развълнува и от щастливите й сълзи заиграха блеснали поточета...
© Стойна Димова Todos los derechos reservados