Всички търсят щастието. Независимо, дали в любовта, в работата, семейството, всеки иска да е щастлив. За съжаление, обаче понякога става така, че получаваме това, което винаги сме искали, а дори не можем да го оценим.

Хората са много неблагодарни същества. Никога не им е достатъчно и винаги искат още. Дори в най-хубавия момент ще отрият някоя липса. Просто така сме устроени, може би. Когато имаш един копнеж, ти би направил всичко, за да го получиш. Когато това стане обаче, осъзнаваш, че може би дори не си е заслужавало всички усилия. Оставаш някак празен...

Според мен проблемът с щастието и копнежите е, че хората приемат всичко за даденост. Докато сме заети с преследване на вятърни мелници, забравяме за всички и всичко около нас, забравяме за реалността. Всички останали стават фон в голямата романтична история, търсеща истинското щастие. Дали, обаче?

Според мен щастието е моментно. То е като глада или жаждата. Щастлив си за малко, после не, после пак да и така си минава живота. Трябва да се научим да ценим моментите на щастие, дори и кратки и спрем да гоним неосъществими илюзии, защото докато го правим, пренебрегваме истински важното, хората, които ни обичат, които винаги са до нас. Тези, които биха ни изчакали да спрем да халюцинираме и биха ни помогнали да преживеем разочарованието от неуспеха. Те са търпеливи, но колкото повече ги пренебрегваме, толкова повече те се чувстват отхвърлени. И най-лошото е момента, в който слезеш на земята, да осъзнаеш, че тях вече ги няма...

Има и някой късметлии, които преследват големите цели и в един момент след  дълго преследване получават всичко. На тях  мога само да кажа, браво! Не са много, но ги има. Те са тези блажени щастливци, който са знаели какво искат и на са спрели да го преследват. И са били доволни от изхода на нещата. Дори и да има два на света, които изпитват душевен мир, те трябва да са наш пример за подражание.

Щастието е тази висша цел, която всички преследват, докато не осъзнават, че то се крие в милите думи, в простите жестове, в усмивките на любимите хора. Така, че следващия път, в който се почувствате тъжни, погледнете някой до себе си и си кажете колко сте благословени да го имате, защото е така!