Всички търсят щастието. Независимо, дали в любовта, в работата, семейството, всеки иска да е щастлив. За съжаление, обаче понякога става така, че получаваме това, което винаги сме искали, а дори не можем да го оценим.
Хората са много неблагодарни същества. Никога не им е достатъчно и винаги искат още. Дори в най-хубавия момент ще отрият някоя липса. Просто така сме устроени, може би. Когато имаш един копнеж, ти би направил всичко, за да го получиш. Когато това стане обаче, осъзнаваш, че може би дори не си е заслужавало всички усилия. Оставаш някак празен...
Според мен проблемът с щастието и копнежите е, че хората приемат всичко за даденост. Докато сме заети с преследване на вятърни мелници, забравяме за всички и всичко около нас, забравяме за реалността. Всички останали стават фон в голямата романтична история, търсеща истинското щастие. Дали, обаче?
Според мен щастието е моментно. То е като глада или жаждата. Щастлив си за малко, после не, после пак да и така си минава живота. Трябва ...