Ще се радвам, ако всеки родител прочете това
Ще се радвам, ако всеки родител прочете това
Вие сте виновни! За това, което сме ние, отговорност и вина носите най-много вие! Не е окуражаващо начало на едно писмо или есе, но всъщност това е истината, а вие я заслужавате най-вече, защото не я знаете.
Разбира се, за някои от действията си отговорност трябва да поемем ние, учениците. Аз не се опитвам да намеря оправдание за нас, но искам да се замислите повече върху примера, който ни давате, защото ние копираме лошото по-лесно, отколкото доброто.
Поколението, в което раста аз, е с една дума загубено. Вече не желая да ходя на училище, защото не ми се търпи това, което виждам.
Всяко междучасие се събират пушачи в двора, на оградата или зад някои блокове. Те се гордеят с това, че пушат. За тях това е изключително престижно и въобще не се стараят да го скрият. Напротив – явно показват, че пушат и дори веднъж видях ученичка, която вървеше с цигара в коридора. Никой – нито охраната, нито учителите, не и направиха забележка. Последното, разбира се, не е ваша вина. Но за това, че децата ви пушат, вината е ваша. За това, че се напиват постоянно – също. Вие позволявате това да се случи. Вие усещате, че децата ви са пушили, виждате, че те са пияни, но се примирявате, а това се повтаря. Става навик. Колкото по-бавна е реакцията ви, толкова повече труд ще трябва да хвърлите после. А ви личи, че не ви се занимава много, знам.
Вината е ваша и за начина, по който се обличаме. Вие позволявате на дъщерите си да идват с къси поли на училище, да са гримирани силно, да се лакират. Синовете ви пък ходят изсулени като рапъри. Ако погледнете един такъв ученик, няма да видите лицето му, скрито с кърпа и качулка, но ще можете да видите задните му части, защото си е смъкнал дънките до коленете. Точно вие си пускате децата на училище, сякаш отиват на дискотека. А може би дори не знаете кога и как излизат те сутрин? Знам, че някои от вас работят на смени и сутрин или спите, или сте на работа. Но това не бива да е оправдание нито за начина, по който се обличат децата ви, нито за поведението им, знанията им и т.н.
Имам няколко съученици, които четат книги. Повечето обаче дори биха се срамували, ако четат. Казват “Аз да не съм луд?”. Мисля, че вие, родителите, сте възпитали у нас някаква омраза към книгите и въобще към знанието. Аз съм съгласна, че учебниците не са много добри, че някои учители не си вършат работата, но вие като родители трябва да ни насърчите към някаква област от науката и към книгите. Знам, че вие сте чели книги. Защо тогава не ни ги препоръчате на нас? Ще изгубите ли толкова много от един час, в който да отидете до библиотеката с нас? Ще ви стане ли нещо, ако ни разкажете за някоя забележителност или събитие, ако ни дадете шанс да знаем. Накарайте ни да искаме да знаем! Защото днес е модерно да си неграмотен, да не си бутвал учебници и книги. На тази мода трябва да й изтече сезона.
Вие сте виновни и за това, че днес училището прилича на дискотека. Един мой съученик дори си купи тон-колонки, които носи всеки ден, и си слуша музика. Гадното е, че не само той я слуша, слуша я целият клас. Затова са виновни родителите му, но тъй като той не е единствен, виновни сте вие! Щом можете да си позволите телефон, не можете ли да купите една книга?!
Вие, а не медиите, сте виновни за агресията, която царува в нас. Аз например не приемам насилието като разумно средство за постигане на нещо, въпреки че гледам насилие и по филмите, и на живо. А в училище ставам свидетел на насилие, защото вие не сте възпитали децата си да мразят насилието и боят, войната. Децата ви не са намразили насилието, те го толерират. Вината е ваша. Не сте им казали, че не бива да бият!
Виновни сте, задето улиците ни са мръсни! Вие хвърляте опаковка на улицата, вашето дете вижда това и решава, че и то може да направи същото. С това, че не сте го възпитали да не хвърля навън – независимо дали в града или сред природата, вие директно допринасяте за замърсяването на околната среда! Честито!
За изпочупената и унищожена материална база в училище също сте виновни вие. Да, повечето неща са стари, прави сте, но не всичко старо е счупено, нали? Трябваше да ни кажете да пазим. Така нямаше да хвърляме столове, нямаше да драскаме по чиновете и стените. И в крайна сметка вчера нямаше да се налага един от нас да стои прав, защото не достигат столове, на които може да се седне.
Виновни сте и за самоубийствата сред тийнейджъри. Вие просто не знаете какво става с нас. Въпросът “Как си?” не е достатъчен, за да ви кажем наистина какво мислим и чувстваме. Някои от нас искат да споделят, други никога не са споделяли и не знаят какво е. Във всеки случай всички имаме нужда не само от храна, дрехи и подслон, а и от внимание. Храната, дрехите и подслонът се купуват с пари, но за вниманието, от което имаме нужда, трябват малко повече жертви. Трябва време, което вече е изгубено. Ще ви бъде трудно, няма да е лесно и на нас. Ако ви отблъснем, знайте, че пак сте виновни вие, защото не знаем какво е нежност. Но, моля ви, опитайте пак! Струва си да се поработи по проблема и вярвам, че може да има прекрасни резултати. Започнете с “Обичам те”, а краят може да е впечатляващ. От вас зависи. Ставайки родители, вие сте поели отговорност и вина за много неща, за целия свят дори, защото ние – като бъдеще на тази планета, можем да я променим!
Ние ще бъдем там – на ъгъла. Няма да мърдаме оттам, защото няма къде другаде да отидем. Не харесваме дома си, затова сме извън него. Ако желаете и имате сили, можем да му направим основен ремонт!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирелла Todos los derechos reservados
