Ще се радвам, ако всеки родител прочете това
Ще се радвам, ако всеки родител прочете това
Вие сте виновни! За това, което сме ние, отговорност и вина носите най-много вие! Не е окуражаващо начало на едно писмо или есе, но всъщност това е истината, а вие я заслужавате най-вече, защото не я знаете.
Разбира се, за някои от действията си отговорност трябва да поемем ние, учениците. Аз не се опитвам да намеря оправдание за нас, но искам да се замислите повече върху примера, който ни давате, защото ние копираме лошото по-лесно, отколкото доброто.
Поколението, в което раста аз, е с една дума загубено. Вече не желая да ходя на училище, защото не ми се търпи това, което виждам.
Всяко междучасие се събират пушачи в двора, на оградата или зад някои блокове. Те се гордеят с това, че пушат. За тях това е изключително престижно и въобще не се стараят да го скрият. Напротив – явно показват, че пушат и дори веднъж видях ученичка, която вървеше с цигара в коридора. Никой – нито охраната, нито учителите, не и направиха забележка. Последното, разбира се, не е ваша вина. Но за това, че децата ви пушат, вината е ваша. За това, че се напиват постоянно – също. Вие позволявате това да се случи. Вие усещате, че децата ви са пушили, виждате, че те са пияни, но се примирявате, а това се повтаря. Става навик. Колкото по-бавна е реакцията ви, толкова повече труд ще трябва да хвърлите после. А ви личи, че не ви се занимава много, знам.
Вината е ваша и за начина, по който се обличаме. Вие позволявате на дъщерите си да идват с къси поли на училище, да са гримирани силно, да се лакират. Синовете ви пък ходят изсулени като рапъри. Ако погледнете един такъв ученик, няма да видите лицето му, скрито с кърпа и качулка, но ще можете да видите задните му части, защото си е смъкнал дънките до коленете. Точно вие си пускате децата на училище, сякаш отиват на дискотека. А може би дори не знаете кога и как излизат те сутрин? Знам, че някои от вас работят на смени и сутрин или спите, или сте на работа. Но това не бива да е оправдание нито за начина, по който се обличат децата ви, нито за поведението им, знанията им и т.н.
Имам няколко съученици, които четат книги. Повечето обаче дори биха се срамували, ако четат. Казват “Аз да не съм луд?”. Мисля, че вие, родителите, сте възпитали у нас някаква омраза към книгите и въобще към знанието. Аз съм съгласна, че учебниците не са много добри, че някои учители не си вършат работата, но вие като родители трябва да ни насърчите към някаква област от науката и към книгите. Знам, че вие сте чели книги. Защо тогава не ни ги препоръчате на нас? Ще изгубите ли толкова много от един час, в който да отидете до библиотеката с нас? Ще ви стане ли нещо, ако ни разкажете за някоя забележителност или събитие, ако ни дадете шанс да знаем. Накарайте ни да искаме да знаем! Защото днес е модерно да си неграмотен, да не си бутвал учебници и книги. На тази мода трябва да й изтече сезона.
Вие сте виновни и за това, че днес училището прилича на дискотека. Един мой съученик дори си купи тон-колонки, които носи всеки ден, и си слуша музика. Гадното е, че не само той я слуша, слуша я целият клас. Затова са виновни родителите му, но тъй като той не е единствен, виновни сте вие! Щом можете да си позволите телефон, не можете ли да купите една книга?!
Вие, а не медиите, сте виновни за агресията, която царува в нас. Аз например не приемам насилието като разумно средство за постигане на нещо, въпреки че гледам насилие и по филмите, и на живо. А в училище ставам свидетел на насилие, защото вие не сте възпитали децата си да мразят насилието и боят, войната. Децата ви не са намразили насилието, те го толерират. Вината е ваша. Не сте им казали, че не бива да бият!
Виновни сте, задето улиците ни са мръсни! Вие хвърляте опаковка на улицата, вашето дете вижда това и решава, че и то може да направи същото. С това, че не сте го възпитали да не хвърля навън – независимо дали в града или сред природата, вие директно допринасяте за замърсяването на околната среда! Честито!
За изпочупената и унищожена материална база в училище също сте виновни вие. Да, повечето неща са стари, прави сте, но не всичко старо е счупено, нали? Трябваше да ни кажете да пазим. Така нямаше да хвърляме столове, нямаше да драскаме по чиновете и стените. И в крайна сметка вчера нямаше да се налага един от нас да стои прав, защото не достигат столове, на които може да се седне.
Виновни сте и за самоубийствата сред тийнейджъри. Вие просто не знаете какво става с нас. Въпросът “Как си?” не е достатъчен, за да ви кажем наистина какво мислим и чувстваме. Някои от нас искат да споделят, други никога не са споделяли и не знаят какво е. Във всеки случай всички имаме нужда не само от храна, дрехи и подслон, а и от внимание. Храната, дрехите и подслонът се купуват с пари, но за вниманието, от което имаме нужда, трябват малко повече жертви. Трябва време, което вече е изгубено. Ще ви бъде трудно, няма да е лесно и на нас. Ако ви отблъснем, знайте, че пак сте виновни вие, защото не знаем какво е нежност. Но, моля ви, опитайте пак! Струва си да се поработи по проблема и вярвам, че може да има прекрасни резултати. Започнете с “Обичам те”, а краят може да е впечатляващ. От вас зависи. Ставайки родители, вие сте поели отговорност и вина за много неща, за целия свят дори, защото ние – като бъдеще на тази планета, можем да я променим!
Ние ще бъдем там – на ъгъла. Няма да мърдаме оттам, защото няма къде другаде да отидем. Не харесваме дома си, затова сме извън него. Ако желаете и имате сили, можем да му направим основен ремонт!
© Мирелла All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления за Мирелла! Със сигурност Мирелла не е далеч от истината, над която си заслужава да се замислят всички родители. И то навреме. Защото, докато се усетят времето е минало и децата са пораснали, къде с лоши, къде с не толкова лоши навици. Да дава Господ навиците да са само добри, възпитанието също. Но, както е известно: Господ дава, но в кошара не вкарва! Процесът на възпитанието и формирането на характера на едно дете е комплексен и започва още преди то да се е пръкнало на "бял свят", като мястото на родителите не може по никакъв начин да се пренебрегне или замести от някой друг субект. Затова, ако има някакъв проблем във възпитанието на децата, то вината на първо място трябва да се търси в родителите, в семейството, всички други фактори са на заден план. Родителите преимуществено са отговорни и трябва на първо място да търсят вината в себе си. Освен това, те са и членове на това общество и обществената среда, от която също зависи възпитанието на подрастващите поколения, се формира и от участието и поведението на родителите в обществения живот. По правило децата са отражение, огледало на своите родители и затова, ако повече родители прочетат горното есе, при всички положения ще има положителен резултат за самите тях, а това не е малко, което е и целта на Мирелла.
-
Прекрасно четиво за родители!!!
Поздравления за написаното!!! -
Дрън дрън дрън. Ако на 15-16 или колкото си там години трябва родителите ти да ти обясняват за вредата от тютюнопушенето и други неща си го закъсала сериозно. А това "ние" и "вие"... Кои сте вие кои сме ние? Ти към кои си - някакво изключително същество по случайност попаднало в деградирало общество от подрастващи изчадия с изпаднали родители? А останалите освен теб до един са неосъзната паплач? Така ли да разбирам твоята постановка? Наистина ще ти се променят възгледите, но не принципно (Главно за това кой е виновен, като станеш възрастна младите ще ти бъдат криви). Но се надявам да не станеш мрънкащо същество, обвиняващо всички освен себе си за всичко. Познавам такива хора, на които целият свят им е нещо длъжен. Успех в живота...
-
Есето ти е пропито с много болка,която аз споделям,защото през пубертета,а и сега,се чувствам по сходен начин.И все пак ми е наистина трудно да взема страна.И родителите,и децата имат вина,макар и не в еднаква степен.Но все пак не искам да губя вяра,че нещата могат да се оправят.Всички сме хора,всички грешим,но няма нищо срамно да признаем грешките си и да помолим за прошка този,спрямо който сме били несправедливи.
-
Нели, със сигурност ще гледам по-различно на нещата след 10-15 години, но се радвам, че "запечатах" това, което мисля на тази възраст, за да може да сравнявам след време и да знам какво мен ме е дразнило, за да не допускам да се случи с децата ми.
Наказанието може да помогне при възпитанието, но може и да попречи, озлоби и накара да правим точно обратното на това, което (се предполага, че) трябва и е правилно. Така че е добре един родител да внимава, когато наказва детето си. А ще е най-добре според мен проблемите да се решават с разговори, а не наказания. Но ако един родител не се е интересувал от детето си много време и му обърне внимание чак когато детето вече е допуснало много и сериозни грешки, ефектът няма да е същият, отколкото когато един родител системно се занимава с детето си. Тия дни в училище постоянно се виждат родители, които говорят с учители да напишат по-високи срочни и годишни оценки на децата им. Но иначе цяла година тия родители са "спали" и се будят в края, позакъснели.
Някои ме поздравяваха за това есе, от други получих критика, но се радвам не само че сте го прочели, но че съм предизвикала интерес и сте коментирали. Благодаря! -
Мирелла, ти ме заинтригува и реших да прочета произведенията ти. Разбирам, че ти си борбен човек, който не се страхува да казва истината в очите. Това ми харесва. Аз съм родител на вече пораснали деца и трябва да кажа, че за много неща си права. Разбира се, самовъзпитанието е много важно, но първите седем години са изцяло повлияни от родителите. Истина е, че много родители прекалено разглезиха децата си, смятайки, че с пари могат да изкупят липсата на време за тях. Нито работата, нито грижите, нито липсата на време оправдава незаинтересоваността на един родител. Всеки ден по десет минути да говариш с детето си, вярвам, че ще има голяма полза. Аз самата навярно съм допускала много грешки като родител, мисля, че основната ми беше тази, че бях много отстъпчива и мека. Съпругът ми е по-строг, докато аз винаги съм правела компромиси. В седми клас, когато кандидатстваха в гимназиите, децата ни се бунтуваха, искаха да ходят по дискотеки, да се забавляват, а ние ги карахме да учат повече. Сега дъщеря ми казва: "Мамо, добре, че ни карахте да учим, за да постигнем нещо и да осъзнаем каква е ползата от доброто образование". Спомням си, че тя прочете "Под игото" в пети клас за наказание. Беше отишла на плаж без разрешение и в същото време баща и чува по радиото, че се е удавило момиченце. Представи си какво сме преживяли, докато се върне. Беше наказана всеки ден да чете по 50 страници от "Под игото" и когато свърши, каза, че книгата много и е харесала. Дори сама беше изненадана от това, но ми поиска да и препоръчам друга книга. Така че, понякога и от наказанията има полза, но и си права за това, че личният пример е много важен. Гледам дъщерята на наши приятели, не е прочела и една книга в живота си и се гордее с това, когато ние гледаме филм, тя гледа в стената, но иначе знае текстовете на всички чалги. Имам познати, които имам чувството, че не знаят в кой клас са децата им. Това е трагично. Мога само да те посъветвам за в бъдеще, когато станеш родител, да не забравяш, че и ти някога си била дете. Най-добре прочети това есе отново след десет или петнайсет години.
-
Може би освен родителите и телевизията има заслуги за всичко това...
Всъщност, много е лесно да се търсят виновни, но истината е,
че нашите баби и дядовци, също не са получавали кой знае колко
внимание от родителите си, но са били обичливи и добри деца,
и през ум не им е минавало да вършат това, което вършат днес
някои тийнейджъри ... Може би причината е, не че малко внимание
получават, а че прекалено много са свикнали да получават всичко
наготово, без те да положат каквото и да е усилие... Много е лесно
само да вземаш, само да ти угаждат, а ти да безделничиш, да те
мързи да учиш уроците си, а да виниш другите,че не знаеш.
Аз съм съгласна, че родителите трябва да се грижат много за децата
си, да ги обичат и да ги подкрепят, но те също трябва да осъзнаят,
че в живота трябва да разчитат и на себе си, а не само на родителите,
трябва да се разделят с мързела си, и да спрат да обвиняват другите.
По принцип съм напълно солидарна със съдържанието на есето, самото
есе ми хареса много и знам, че има родители,които са виновни за това,
че децата им са тръгнали по лош път... Това наистина е непростимо...
И затова искам да ти кажа, Мирелла, подкрепям те напълно
за идеята и отличната й реализация!
ПОЗДРАВЯВАМ те за актуалното послание!
Дано достигне до сърцата на всички родители!
(6)
-
Ха,разбира се че най-лесно ни е да кажем "За всичко те са виновни" Така е най-лесно нали? В един спор никой не се цели към истината а всеки да наложи своето независимо дали то е грешно или вярно. А отношението между родители-деца е наистина спор. Да прав/а си,че родителите са тези,които ни дават пример за почти* всичко. Но те да не са от стомана? Да не си мислите всички че е лесно да втълпиш нещо на едно същество,което категорично отказва да възприеме каквата и да било информация,защото си мисли че е право? И това са пълни глупости,че родителите не ни казват какво трябва да правим и какво не! Хайде сега нека всеки един от вас се замисли дали техните не с аму повтаряли милион пъти -Учиии учии учи..Книгите са полезни,обогатяват речника,трябва да се чете,пази природата защото е на изчезване,не се бий,боя не води до нищо и така нататък и така нататък. Разбира се че са го правили..но ние сме безмозъчни същества които отказват да приемат...не мислим,не разсъждаваме и това води до фатални последствия! Нима наистина си мислите че родителите винаги ще са до нас за да ни акзват какво да правим! Има възраст която като се достигне всеки трябва да се научи да мисли,да взима сам решения и да си носи последствията от тези решения. Човек трябва да бъде самостоятелен. Когато направиш нещо,никой друг освен теб самия не ти е виновен! И качеството да погледнеш първо дали вината не е в теб и после да търсиш някой друг виновен е вече почти изчезнало. Тук е същинския проблем. Най-лесно е да обвиниш друг! Но по този начин си правиш мечешка услуга...ти ще си слепият с грешната информация! Как може да сте толкова неблагодарни? Родителите ви се скапват за да могат да ви усигорят всичко нужно и дори да не се скапват чак толкова,благодарение на тях дишате! Няма перфектни родители никъде. Не ни и трябват! Трябва просто да бъдем достатъчно разумни,за да може сами вече да преценяваме кое действие е грешно и кое правилно! Твоите родители пушат...такъв пример ти били давали...хах еми кой те насилва да последваш техният пример? Бъди самостоятелен/на! Защото мама и татко не може до края на живота ти да са до теб и все да ти дават правилния пример! Мисля че това е повече от ясно. Това беше от мен надявам се наистина да сте разбрали за какво говоря и да бъдете малко по-благодарни!
-
Слънце, няма оптимист по задължение. Товя, да ходиш на училище съвсем не означава, че си оптимист, а че продължаваш да се бориш с тоя скапан живот. idemidoidemi е прав за вбъдеще наистина или си конкретна или генерална иначе се получават дусмислици. Поздрав
-
Аз говоря точно за бездействието и нехайството на някои родители. Знам, че всеки от нас, учениците, има свой собствен характер, право на лично мнение и избор. Ние също носим вина. За немалко наши действия и отговорността си е напълно наша. И трябва да се научим да носим такава, съгласна съм. НО, пак казвам - има неща, и то доста, за които са виновни родителите. Кажи ми как едно дете, което никога не е учено на любов към книгите, и родителите му не четат, ей така ще седне да чете вместо да отиде на дискотека ? Нали някой трябва да му даде пример? Аз чета книги, които майка ми ми препоръчва или си взима от библиотеката. Тоест аз копирам от нея и се уча. Но ако тя не четеше, може би и аз нямаше да чета. Мисля, че учениците сме по-склонни да копираме нещо лошо, отколкото добро. За поставяне на мястото на родителите.. трудно е, понякога опитвам.Знам, че им е трудно, но щом могат да ни създадат, трябва да могат и да ни отгледат и възпитат.
Аз съм малко оптимист по задължение, защото ако мисля песимистично, най-вероятно не бих отишла на училище. -
Децата са огледало на родителите си ... бла, бла, виж не казвам, че родителите нямат вина, но всъщност съм много по-склонен да я разделя 50 на 50. Защото докато ваще работят, за да ти изкарат образованието, ти учиш да работиш със запалка или да се друсаш. Има неща в живота, които сама трябва да научиш, прецениш и пресееш. Мама и татко няма да са вечно до теб. Не очаквам като се прибера баща ми да каже "седни да четеш", просто защото е излезнал в 6 и се е върнал в 8 вечерта и знам, че едва гледа. Избора дали да четеш трябва да си е лично твой.
В никакъв случай не оправдавам бездействието и нехайството на някои родителите. Може би е редно все пак да се поставиш и на мястото на днешния родител. Но ми харесва оптимизмът ти
-
Не съм хвърлила цялата вина върху родителите! Всеки ученик си има и свой характер, желания, разбирания върху различни въпроси, които също го оформят като човек, но родителите трябва да се интересуват и да знаят повече за нас. И да ни въвеждат отново в пътя, когато кривнем. Затова главните виновници са те - защото не се грижат за нас, защото не опитват да ни помогнат, защото дори не виждат, че имаме нужда от помощ.
Джудит, майка ти е опитала да те спре! Пушенето е и въпрос на личен избор, разбира се, но гадното е, че много родители дори не опитват да поговорят с нас и да ни повлияят, дори не знаят и не се интересуват, защото си мислят, че ако сме минали първи клас, можем да се оправяме. А ако ни бият, нищо няма да постигнат. Аз не съм привърженик на насилието, а на думите и мира.
Ready_4_whatever (Филип Филипов), знам, че има родители, които, както казваш, изнемогват, за си отгледат децата както трябва. Но причината да изнемогват сега може и да се крие в тяхна грешка или бездействие преди. Имам приятелки, които просто са свикнали да получават каквото поискат, защото родителите им са ги научили така. Между другото аз нямам намерение да си ключа децата в мазето, ако имам такива.
Знам, че родителите НЕ са виновни за всичко и напълно. Но те, като основа и "скулптури" на нашата култура и начин на мислене, първи носят вина и тя е най-голяма.
Иначе има успели хора, които са били и без родители или с лоши такива. Те са се осъзнали. А най-вероятно някой им е помогнал - приятел, учител, възрастен. Има шанс, има надежда
Благодаря ви за коментарите. Много се радвам, че отделихте внимание за това! -
Потръпнах! А само колко истина се крие в написаното от теб. Учениците казват: "Искаме да бъдем индивидуални, да не сме еднакви". Добре, но наистина не мисля, че начина е (извинявам се за израза, но мисля, че е най-подходящ) да се обличат като малолетни проститутки. Що се отнася до момчетата... не е много по-различно. По-скоро вече разликата между момчетата и момичетата в нашето поколение е силно размира.
Късметлийка съм, че имам родители, които се интересуват от мен, подкрепят ме и се стараят да ме разбират. И не ме превръщат в тяхна болна амбиция. ОБИЧАМ СЕМЕЙСТВОТО СИ И СЕ НАДЯВАМ ПОВЕЧЕ ТИЙНЕДЖЪРИ ДА ИМАТ МОЯ КЪСМЕТ!
Когато изляза навън и погледна заобикалящите ме "ученици" тръпки ме побиват. Всеки с високо самочувствие, а покритие? Няма! Относо четенето на книги... В моя клас се получи същото. Когато ме видяха да чета повечето отзиви бяха "Ти луда ли си? Да не си болна?". Наистина ми стана неприятно, не защото ме нарекоха луда, а защото мозаците им са закърняли до толкова, че се плашат от книгите.
Наистина, дано повече родители го прочетат. Макар, че не съм напълно съгласна, че те едва ли не са единствените виновници за положението на така наречените младежи. Все пак да обърнат внимание на децата си още докато са малко, а не когато вече са "изпуснали юздите", защото тогава вече е късно!
Поздравявам те! -
Доста празноглаво е да обвиниш съвременните родителите за всичко. Да, те имат вина, но далеч не е такава каквато се опитваш да им припишеш. Всъщност просто се опитваш да оправдаеш себе си и да прехвърлиш другиму отговорността. Има прекалено много родители, които изнемогват за да отгледат децата си "правилно". Надявам се като отглеждаш семейство в бъдеще да не си заточиш децата в манастир и да не ги затваряш в мазето.
-
Аз случих на прекрасни родители и не зная на кой бог от коя религия да благодаря за това. Свидетел съм на това как един родител не се справя - става дума за една моя приятелка. Но тя сега има малко момченце, откъсна се от лошото влияние и сега е щастлива и спокойна и е най-добрия човек, когото познавам.
Права си, донякъде.
Аз пропуших в 9клас и така и не мога да ги откажа. Майка ми разбра..и какво трябваше да направи - да ме пребие от бой, да не ми дава никакви пари?! Поговори с мен за вредата, показа ми снимки, които и досега са пред очите ми, но аз продължих. Един родител не може да е виновен за това, че детето му пуши. И за ред други неща.
Но ДА! Отговорен е за нас, отговорен е за нас, защото трябва да ни направи по-добри от себе си.
И все пак, обобщавайки проблема не мога да обвиня родителите за нежеланието да младите да си оправят живота. Не са виновни за това, че ТИ като ОТДЕЛЕН ИНДИВИД, който утре ще ГРАДИ семейство, кариера, живот обвиняваш другите, а не се заемеш с мисълта за собствената си злоба, безполезност и инертност. (под ТИ не разрирам теб конкретно)
Защото мисля си, че истински човешкото, че истински геройското е едно малко красиво цвете да израстне в купчината тор и все пак да е най-ароматното, най-нежното цвете на света което всеки миг се радва на хората, които му се усмихват и на слънцето, което огравя света му. -
Права си,много си права.Това есе трябва да се раздава като листовка на всеки човек,независимо дали е настоящ или бъдещ родител.Стига вече оправдания с липса на средства,на време или на работа.Голяма част от родителите просто нямат желание да бъдат истински родители.Но мисля,че за да бъдеш добър родител,преди всичко трябва да бъдеш добър човек.Най-жалкото е,че човещината днес я няма.Поздравявам те!
-
Много малко ще е да кажа, че си права. Искам да кажа, че всяко дете им право да изискава от родителите си, от учителите си и от цялото общество да получи най-доброто възпитание и най-доброто образование.
Знаеш ли кое много ме натъжава? Най-много ме натъжава, че сегашната образователна система е обвързана с броя на учениците. Така училищата се борят за бройки, които пречат на всички - и на учениците, които знаят, че искат да получат добро образование и на учителите, които искат да си вършат работата. Не мога да разбера защо заради шепа безотговорни родители, учители и управляващи трябва да страдат добрите деца? Защо се молят на лошите ученици и на безхаберните им родители, а изостаят на заден план успяващите деца или поне тези, които искат да успеят. -
Благодаря и на двете! FRACLA, да ти е много здрава дъщеричката и дано се справиш!
-
Имам дъщеричка на 1г 6м. Надявам се да се справя и след време да не ми казва или пише подобни неща. Жестоко е! Но, за съжаление, вярно! Поздравления за написаното!
-
Права си дано повече родители го прочетат. За съжаление такава е реалността в днешните взаимоотношения между родители и деца. Всичко опира до възпитанието, средата и любовта и подкрепата ,която родителите трябва да дават на децата си.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Права си, Мирела! Много си права! Права си за това, че родителите са пример! Така е личният пример и отношението към заобикалящото ни е определящо! Уважението към останалите живи същества! Към всички! Може би ти звучи малко странно, но наистина не сме ние тези, които трябва да съдим останалите – не сме минали по техния път, не сме се спънали в техните попътни камъни, не сме се подхлъзнали на техните динени кори. Поздравявам те за позицията! Младите хора трябва да са будни и да имат хъса и вярата, че от тях зависи ,каккъв ще бъде следващият „свят”. И то е точно така! От вас зависи! Променете го! За да не сте виновните после вие!