Силата на вълните е в тяхното постоянство
Есе
От както се помня, морето винаги ме е вълнувало – първата ми среща с него беше много интересна случка. Трябва да съм била на четири или пет години.
Беше през лятото. Бяхме на гости във Варна и отидохме на брега. Нашите ме оставиха да си играя с пясъка, близо до тях, и аз се зарових в него, но вниманието ми бързо се отмести. Беше привлечено от водата, полюшваща се съвсем недалече от мен. Винаги съм обичала водата! (Нали съм си зодия Рак!...)
А морето все едно искаше да ме стигне с непокорните си вълни. Те сякаш се закачаха с мен и ту идваха, ту си отиваха, плискайки по пясъка „Ела де!... Не можеш да ни хванеш!…” - сякаш ми се смееха те. Заинтригувана от невероятното си откритие, аз застанах на колене и започнах да пълзя към морето без капчица страх… А то ме привличаше все по-нататък и по-нататък… сякаш ме викаше с всяка нова вълна, и аз пълзях така, докато една вълна не плисна върху мен и цялата ме намокри… Сигурно съм била изненадана и уплашена, може и да съм се разплакала, често плачех тогава… Не помня. Но помня как исках да ги последвам – тези пенливи, солено-горчиви, непознато-примамливи, сякаш живи вълни… - Това е само вода, засмя се баща ми. - Само че е солена. Не се плаши...”. - и той ме взе на ръце и ме отнесе навътре в морето. Искаше да ме учи да плувам, исках и аз, но... не можах. Просто така се получи... Но сред вълните се чувствах добре!... Вече след време, някак разбрах, просто не знам как, усетих: имаше нещо от мене у тях. Или обратното. Сякаш себе си виждах в морето. Eто идва вълна, стаила някакво свое желание към брега... Може би иска да го промени, да го направи красив и приятен, не толкова ръбест, суров и студен… Иде ласкава, топла, гальовна... Но той не променя лесно своето каменно изражение и я отблъсква. Напразни усилия?... Може би. Ала тя не се е отказала. Връща се, събира своите капки отново и с нови сили се люшва напред, после пак... догдето в непристъпния бряг се оформят красиви картини – подводните пещери, топлите пясъчни дюни, гладките и спокойни лагуни...
Години след това, когато пак отидохме при морето, отново се почувствах така, като че то искаше нещо да ми подскаже; да ми разкрие някакви тайни. И отново ме викаше – макар да живеех далече от него! В спомените си аз бях там, на брега и неговите вълни ми нашепваха нещо… Какво? - много исках да знам. А брегът се променяше, както и аз!
Минаха още години и аз като пораснах, разбрах защо морето ме привлича... да, имаше НЕЩО от мен в тези вълни! - Тяхното несломимо упорство! И аз бях такава - упорита и борбена! Те ми показаха как да не отстъпвам от себе си, как да се справям с проблемите, как да не спирам да следвам мечтите си, въпреки трудните и сурови неща от живота... Спомних си една българска поговорка, която гласи: „Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.”
Точно така, това беше тайната, онова, на което те искаха да ме научат, не, по-скоро да ме проникнат с магията си: Силата на вълните бе в постоянството им…!
В природата има много вълни: звукови, сеизмични и водни. Те са механични вълни. Механичната вълна представлява разпространение на трептенето в дадена материална среда.
Но има и други – електромагнитни, и такива например са радиовълните, микровълните, светлинните. Учените споменават и биополе… Според физиците, няма по-голяма скорост от скоростта, с която „лети” светлината. Но най-бързото нещо, според народната мъдрост, е не светлинният лъч, а… мисълта; човешката мисъл! И най-всеобхватното… Не мислите ли?
Така аз открих за себе си едни други вълни, онези, които човешкият мозък излъчва. Макар да съществуват различни видове, все пак има нещо, което обединява всички - вълните пренасят енергия… И човешките мисли носят такава! Човекът не би могъл да съществува, ако нямаше за какво да мисли… А мислите пораждат някакви действия. От тях пък се появяват чувствата… И човешкият мозък отново „работи”.
Ако погледнем моята случка с морето от психологична гледна точка, ще видим едно любопитно момиченце, което иска да научи нещо повече за света; което иска да се развива… И тази вече млада дама ще се развива, уверявам ви, въпреки всичко.
Защото тя вече знае: вълните в морето не са просто солена вода – те са енергия!
Но и мислите на човека носят такава енергия, даже по-силна, поне според мен! Психична енергия… Тези психични вълни крият неподозирани сили, защото човек може съзнателно да ги направлява. Може да се научи да ги превръща в създаваща, а не разрушителна сила. С тях той би могъл да повлияе първо на себе си и после на другите. Но това иска воля, търпение и… постоянство!Знам го от опит:
Преди време бях увесила нос… защо ли? Много бях объркана, защото се чувствах сама… И постоянно мислех за лоши неща.
Така от ден на ден нещата ставаха още по-зле, но една позната ми препоръча да гледам филма „Тайната”. От него разбрах, че когато мислим, изпращаме енергия във Вселената… И тя после отново се връща към нас! Тази енергия може да е положителна, но също така и отрицателна. Положителната ни помага да се справяме с даден проблем, а отрицателната – само ни затормозява и ни прави по-слаби, отколкото сме. Затова винаги, ама винаги трябва да бъдем себе си – и да се стремим към по-добро.
Знам, трудно е… Особено ако в семейството има човек със здравословни проблеми. На този човечец, а и на всички около него им трябва положителната енергия, за да се справят с дадения проблем!
Всеки един от нас се е сблъсквал с някакви трудности в живота си и за да ги преодолее, му трябват голямо търпение, устойчивост, упоритост. Ако стоиш и чакаш проблемът ти да се изпари като летен дъжд, просто не си познал. - Ще става точно обратното. Има да затъваш, да затъваш, докато не се осъзнаеш. Точно това се бе случило с мен, и затова ми е до болка познато!
Физическата сила на тялото ни не може без психическата нагласа. И то с положителна цел и посока. Затова човек трябва да започне да си мисли за хубави неща, ако иска те да му се случват – така мисля, и знам че съм права…
Там, сред морето, баща ми бе казал и друго: „… понякога вълните му са опасни!”
Така е... защото те не са само солена вода! Вълните в морето, пък и в пространствата между нас - човешките същества, са енергия! Тази енергия влияе на хората… тя ги успокоява и им дава сили. Може да им внуши толкова много неща - само те да умеят да чуят, да ги почувстват… Тъй, както ги чувствам и аз…
Алберт Айнщайн е казал – „Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие.” Аз бих добавила: да се движим напред постоянно – дори и понякога с малки стъпки, да не се отказваме и да се гмуркаме в живота, без да изпитваме страх… Само така можем да променим нещата, започвайки с мислите си и със самите себе си! И продължавайки неуморно - както вълните…
Я си представете, че съм кит, но не обикновен, а могъщ, изпълнен с енергия и позитивни мисли… Кит, който си плува насред океана и мятайки неуморно опашката си, изпраща уникалните си вълни към брега… Вълни, които носят топлина и обич!... За да направят света по-добър.
© Донка Красимирова Todos los derechos reservados