Силата на вълните е в тяхното постоянство
Есе
От както се помня, морето винаги ме е вълнувало – първата ми среща с него беше много интересна случка. Трябва да съм била на четири или пет години.
Беше през лятото. Бяхме на гости във Варна и отидохме на брега. Нашите ме оставиха да си играя с пясъка, близо до тях, и аз се зарових в него, но вниманието ми бързо се отмести. Беше привлечено от водата, полюшваща се съвсем недалече от мен. Винаги съм обичала водата! (Нали съм си зодия Рак!...)
А морето все едно искаше да ме стигне с непокорните си вълни. Те сякаш се закачаха с мен и ту идваха, ту си отиваха, плискайки по пясъка „Ела де!... Не можеш да ни хванеш!…” - сякаш ми се смееха те. Заинтригувана от невероятното си откритие, аз застанах на колене и започнах да пълзя към морето без капчица страх… А то ме привличаше все по-нататък и по-нататък… сякаш ме викаше с всяка нова вълна, и аз пълзях така, докато една вълна не плисна върху мен и цялата ме намокри… Сигурно съм била изненадана и упла ...