Да се събудиш оздравял….онзи момент, в който усещаш само соленият вкус на преминалата висока температура. Халюцинациите са в миналото. Не ти се привиждат мостове, нито кръстопът, а за обратен завой да не говорим. Онзи момент, в който усещаш главата си просто изтръпнала, но не те боли. Знаеш, че нещо е минало през теб, помниш силата, треската, парещата ненавист от докосването на чужди чаршафи. Умората дори да отдръпнеш ръка. Помниш тръпката на очакване, когато отвориш очи, да намериш сили да станеш, да имаш апетит за препечена филийка, да се усмихнеш на слънчевия ден, да повярваш на виолетовата нощ, просто тръпката на очакване да бъдеш, да се случиш, да се познаеш отново.
И ето, че цяла нощ спиш с отворени очи, с надежда, че ако се вслушаш в себе си, в тялото си, в емоцията си, ще се почувстваш отново жив, всяко мускулче ще е отпаднало, но със завърнал се спомен за предназначението си. И някакво усещане за подобряване се пробужда в теб, ти си сънен, регистрираш го, но го оставяш да се и ...