Скъперничество и разсипничество – това е въпросът!

Скъперничество и разсипничество – това е въпросът!

Да бъдеш или да не бъдеш подчинен на парите?  Това е въпросът!  Докато героят на Шекспир е разкъсван от вътрешните си борби относно морала около него,  героите на нашата страна ясно са определи своя живот –  или са скъперници,  или –   разсипници.  Едно обаче е ясно –  парите са сърцето на тези двама типови герои на новото, а и на старото време.  Парите ни управляват, те са двигателят на днешното общество. Но този двигател съсипва природата около него, той съсипва нас.

 Парите са това, което движи света и човек може да бъде едно от двете –  скъперник или разсипник. Няма средна ситуация.  Защо финансистите са станали финансисти?  Защо напоследък лекарите са се превърнали в счетоводители?  Защо родителите пращат децата си в елитни гимназии с надежда, че, след като завършат, ще имат добра работа?  Един е отговорът – заради пари! Още от малки децата виждат само едно –  парите като абсолютна власт. В България процентът на много богатите е малък, този на бедните е най-голям; средна класа почти няма. Какво тогава вижда едно дете? Ако е родено в заможно семейство, тогава е разглезено и със сигурност съдбата му е подобна на Маминото детенце. Ако пък едно дете се роди в бедно семейство, тогава какво иска? Разбира се, иска пари!  В какво се превръща най-накрая това дете?  В скъперник –  детето е познала какво е да нямаш и едва ли би позволило да няма отново!

Парите са ценностната система на новия човек. Дори и най-неопетненият се превръща в скъперник или разсипник, когато се огледа около себе си и види само пари. Историята се повтаря, а ние не приемаме Паисиевите  думи да се поучим от нея. Популярните герои на Каравелов –  Хаджи Генчо и дядо Либен са пример за българите от старо време; ами сега да не би да е по-различно?  Да не би да няма скъперници, които си укриват парите?  Да не би да няма хора, които имат широки пръсти и живеят единствено просто, за да се  забавляват?  Все пак процентът на заетите в третичния сектор хора е най-голям у нас в сравнение с процентът на хората, работещи в другите сектори!

България върви надолу по пътя, огладен от парите. Немотията кара българите да се преселят в други страни и главно в САЩ, където парите отдавна са на почит и тези хора, в края на краищата, се превръщат в скъперници или разсипници.  Тези пък, които остават в нашата страна,  са хора, които  скоро губят надежда в по-светлото бъдеще, което са си представяли.

Въпреки всичко казано до тук, българите имат шанс за по-добър живот. Виждам в бъдещето  хора, които работят само това, което им доставя удоволствие. Виждам учители само по призвание,  виждам продавачи на сергии с книги, само защото това им харесва,  виждам лекари, изпитващи наслаждение, когато спасяват поредния живот.  Виждам свят, в който всеки един човек прави онова, което харесва, а  парите – има ли ги или не-  не са на дневен ред. Колкото и идеалистично да звучи това, искам да видя такова бъдеще и, ако ми се отдаде възможност да променя нещо или някой, тогава бих вложила всички сили в това.