Скъперничество и разсипничество – това е въпросът!
Да бъдеш или да не бъдеш подчинен на парите? Това е въпросът! Докато героят на Шекспир е разкъсван от вътрешните си борби относно морала около него, героите на нашата страна ясно са определи своя живот – или са скъперници, или – разсипници. Едно обаче е ясно – парите са сърцето на тези двама типови герои на новото, а и на старото време. Парите ни управляват, те са двигателят на днешното общество. Но този двигател съсипва природата около него, той съсипва нас.
Парите са това, което движи света и човек може да бъде едно от двете – скъперник или разсипник. Няма средна ситуация. Защо финансистите са станали финансисти? Защо напоследък лекарите са се превърнали в счетоводители? Защо родителите пращат децата си в елитни гимназии с надежда, че, след като завършат, ще имат добра работа? Един е отговорът – заради пари! Още от малки децата виждат само едно – парите като абсолютна власт. В България процентът на много богатите е малък, този на бедните е най-голям; средна класа почти няма. Какво тогава вижда едно дете? Ако е родено в заможно семейство, тогава е разглезено и със сигурност съдбата му е подобна на Маминото детенце. Ако пък едно дете се роди в бедно семейство, тогава какво иска? Разбира се, иска пари! В какво се превръща най-накрая това дете? В скъперник – детето е познала какво е да нямаш и едва ли би позволило да няма отново!
Парите са ценностната система на новия човек. Дори и най-неопетненият се превръща в скъперник или разсипник, когато се огледа около себе си и види само пари. Историята се повтаря, а ние не приемаме Паисиевите думи да се поучим от нея. Популярните герои на Каравелов – Хаджи Генчо и дядо Либен са пример за българите от старо време; ами сега да не би да е по-различно? Да не би да няма скъперници, които си укриват парите? Да не би да няма хора, които имат широки пръсти и живеят единствено просто, за да се забавляват? Все пак процентът на заетите в третичния сектор хора е най-голям у нас в сравнение с процентът на хората, работещи в другите сектори!
България върви надолу по пътя, огладен от парите. Немотията кара българите да се преселят в други страни и главно в САЩ, където парите отдавна са на почит и тези хора, в края на краищата, се превръщат в скъперници или разсипници. Тези пък, които остават в нашата страна, са хора, които скоро губят надежда в по-светлото бъдеще, което са си представяли.
Въпреки всичко казано до тук, българите имат шанс за по-добър живот. Виждам в бъдещето хора, които работят само това, което им доставя удоволствие. Виждам учители само по призвание, виждам продавачи на сергии с книги, само защото това им харесва, виждам лекари, изпитващи наслаждение, когато спасяват поредния живот. Виждам свят, в който всеки един човек прави онова, което харесва, а парите – има ли ги или не- не са на дневен ред. Колкото и идеалистично да звучи това, искам да видя такова бъдеще и, ако ми се отдаде възможност да променя нещо или някой, тогава бих вложила всички сили в това.
© Цветелина Все права защищены