Бях сляпа... да не забележа любовта... любовта, която ми показваше! Сега ме е яд на себе си, че не исках да видя истината в очите му! И чувствам как сърцето... тупти за него. Лъгах се, че съм по-силна без него... предполагайки, че всичко е една илюзия! Осъзнах много неща, когато си "тръгна"... но беше късно... беше късно да му покажа, че е краят, за който дишам! Трудно е да призная... че се предавам, щом видя лицето му... признавам... той е моята слабост!!!