27.10.2008 г., 13:53

Слабост

2.3K 0 1

Бях сляпа... да не забележа любовта... любовта, която ми показваше! Сега ме е яд на себе си, че не исках да видя истината в очите му! И чувствам как сърцето... тупти за него. Лъгах се, че съм по-силна без него... предполагайки, че всичко е една илюзия! Осъзнах много неща, когато си "тръгна"... но беше късно... беше късно да му покажа, че е краят, за който дишам! Трудно е да призная... че се предавам, щом видя лицето му... признавам... той е моята слабост!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Коста Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е...Браво!

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...