Смърт до поискване
Смърт до поискване
Изгревът отскочи от черната черта на хоризонта.
Беше поръчков, личен.
Резервè!
Подпалени облаци се търкаляха по небосвода в опит да се загасят. За милисекунда светлината прогори очите ми, изпари сълзите. Стопи сърцето, изпепели душата. Изпепели...
Налягането - огромно, смазващо, чудовищно! Експлозия в мозъка. Взривяващите се кръвоносни съдове разпиляха електрически импулси в хиляди посоки. Мрежата даде накъсо.
Холокост!
Свръхнажежени, до бяло, мисли със свистене се промушваха през пространството. Сред тях нито една не бе конкретна.
И нито една не се върна!
Пътуваха, бързаха да се потопят в космическата прохлада и да замръзнат – завинаги!
Никой не ги нтересуваше. И никого не пощадиха. За тях нямаше вече значение.
Бяха свободни!
Неумолимо летяха през миналото и с префектна дъга се забиваха в настоящето. Почти безболезнено минаваха през дати, значещи много... значещи нищо. Социално слаби събития с отдавна изтекла давност. Сякаш от чужд живот!
Запояваха етикети по челата на някои, жигосваха рани върху гърдите на други...
- Колко ли е дълга вечността? – мислеха си мислите...
В същата секунда се вледениха. Въпросът увисна по тъжните им лица. И останаха така – безтегловни. Всяка сама със себе си.
Жизненият им път бе кратък. Едно мигване време и после...
Тишина. Всепоглъщаща, космическа...
Гробище?! По-скоро сметище.
Тъжни и весели, добри и лоши, всички свършаваха тук – на сметището. Без емблеми!
По бузата ми бавно се търкулна една разтопена восъчна капка и изрови кървава бразда...
Това бе смъртта на мислите...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Филип Филипов Todos los derechos reservados
