Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
4 мая 2010 г., 10:24

Смърт до поискване 

  Эссе
1543 0 12
1 мин за четене

Смърт до поискване

 

 Изгревът отскочи от черната черта на хоризонта.

 Беше поръчков, личен.

 Резервè!

 Подпалени облаци се търкаляха по небосвода в опит да се загасят. За милисекунда светлината прогори очите ми, изпари сълзите. Стопи сърцето, изпепели душата. Изпепели...

 Налягането - огромно, смазващо, чудовищно! Експлозия в мозъка. Взривяващите се кръвоносни съдове разпиляха електрически импулси в хиляди посоки.  Мрежата даде накъсо.

 Холокост!

 Свръхнажежени, до бяло, мисли със свистене се промушваха през пространството. Сред тях нито една не бе конкретна.

 И нито една не се върна!

 Пътуваха, бързаха да се потопят в космическата прохлада и да замръзнат – завинаги!

 Никой не ги нтересуваше. И никого не пощадиха. За тях нямаше вече значение.

 Бяха свободни!

 Неумолимо летяха през миналото и с префектна дъга се забиваха в настоящето. Почти безболезнено минаваха през дати, значещи много... значещи нищо. Социално слаби събития с отдавна изтекла давност. Сякаш от чужд живот!

 Запояваха етикети по челата на някои, жигосваха рани върху гърдите на други...

 - Колко ли е дълга вечността? – мислеха си мислите...

 В същата секунда се вледениха. Въпросът увисна по тъжните им лица. И останаха така – безтегловни. Всяка сама със себе си.

 Жизненият им път бе кратък. Едно мигване време и после...

 Тишина. Всепоглъщаща, космическа...

 Гробище?! По-скоро сметище.

 Тъжни и весели, добри и лоши, всички свършаваха тук – на сметището. Без емблеми!

 По бузата ми бавно се търкулна една разтопена восъчна капка и изрови кървава бразда...

 Това бе смъртта на мислите...

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??