Снежинките искащи мен

Снежинките искащи мен!

Колко тъжно е отново всичко. Искам да съм весела, а не мога. Какво става с мен? Къде изчезна моята детска и безгрижна усмивка?  Къде са всичките ми весели приятели? Вече нямам нищо! Имам само едно празно съществуване, което всички наричат живот. Но такова ли е всъщност то? Не! И никога няма да бъде. Защото, за да живееш, ти трябва да си весел и щастлив. Това се нарича живот. А не да стоиш пред прозорец, в празната стая, в която пак си сам, да надничаш през стъклото и да съзираш белия снежец навън и красивите снежинки, падащи от небето и угасващи с допира им до земята. Това стана и с мен. Аз бях на върха, бях една звезда във небето. Бях високо и над всички останали, бях нещо в живота. А сега се превърнах в падаща звезда, с която всички си пожелават желание. А какво беше желанието на хората ли? Просто да ме няма. Просто да изчезна, да се скрия и никой да не ме вижда. Дори ми казаха: „ Скрий се от света”. Защо, Господи, кажи ми? Нима никой няма правото да греши? Нима има безгрешни хора? Не вярвам! Не вярвам и дълбоко в себе си знам, че съм права. Какво да направя, като всичко и всички около мен искат да ме няма? Просто да изчезна, да ме грабне мрака и никога повече да не ме види никой.

Аз съм дете, дете искащо много неща от живота. Искащо най - вече хора, на които може да разчита и да вярва! Аз знам, че има истина в това което казвам. Но също и знам, че сега продължавам да гледам замислена и тъжна през заснежения прозорец. Да гледам как падат малко по малко снежинките и как ме викат – „Ела с нас”. Викат ме да падна и да изчезна с тях…

Какво друго ми остава освен един красив опит за летене, макар казано и в преносен смисъл.

Не искам да плача, не искам да потъвам в мрака. Искам да от тръгна част от живота, да го сложа като цвете, за което да се грижа. Да го поливам и то да ме радва.

Понякога се питам защо се случи всичко това. Какво всъщност ще стане с мен в далечното бъдеще. Но няма да угасна в мрака. Ще запазя спомена за доброто време, в което усмивката не слизаше от лицето ми и ще си казвам: Това е, това съм аз. И ще продължа по бурния път на живота, и ще бъда АЗ!