Снежинките искащи мен!
Колко тъжно е отново всичко. Искам да съм весела, а не мога. Какво става с мен? Къде изчезна моята детска и безгрижна усмивка? Къде са всичките ми весели приятели? Вече нямам нищо! Имам само едно празно съществуване, което всички наричат живот. Но такова ли е всъщност то? Не! И никога няма да бъде. Защото, за да живееш, ти трябва да си весел и щастлив. Това се нарича живот. А не да стоиш пред прозорец, в празната стая, в която пак си сам, да надничаш през стъклото и да съзираш белия снежец навън и красивите снежинки, падащи от небето и угасващи с допира им до земята. Това стана и с мен. Аз бях на върха, бях една звезда във небето. Бях високо и над всички останали, бях нещо в живота. А сега се превърнах в падаща звезда, с която всички си пожелават желание. А какво беше желанието на хората ли? Просто да ме няма. Просто да изчезна, да се скрия и никой да не ме вижда. Дори ми казаха: „ Скрий се от света”. Защо, Господи, кажи ми? Нима никой няма правото да греши? Нима ...