Хей, ти!
Да, точно ти! Ти, дето четеш тези редове в момента. Седя си на безинтересния вече компютър и слушам Simple Plan – I Can Wait Forever. И знаеш ли защо? Не, нека аз ти кажа защо. Песента ми напомня за теб... напомня ми за теб с много болка, сълзи и страдания. Поправка – за болката, сълзите и страданията, които ти ми причини. Не, не те обвинявам в нищо, просто казвам голата и болезнена истина, колкото и да ми е непосилно, и колкото и да не искаш да я чуеш. С всяка поредна изписана дума остра болка прорязва сърцето ми сякаш с нож... Не, сякаш с хиляди ножове... И пак са малко думите да ти опиша каква всъщност е болката, която ми причини...
Помниш ли...? Ако не, нека ти припомня...
Помниш ли онези прекрасни времена, които аз все още помня – вечер заспивам и сутрин се събуждам с мисълта за тях, с мисълта за Теб. Помниш ли как се запознахме? Защото аз помня. А помниш ли датата? И нея също помня. Помниш ли най-красивото – как се случи всичко между нас ? Помниш ли приказката, която ми ...