Степфордски съпруги?... Наистина ли?!
Какви жени искат мъжете? Чудим се какво да направим, за да ни харесат, да станем толкова неотразими, че да не могат да се отделят от нас. Когато ходим по срещи, ясно – подготовката започва два дена по-рано! :) Но когато вече заживеем заедно или, да съм по-точна – станем семейство – официално... Колко жени продължават да изглеждат неотразими? Или домашните задължения ни правят онези жени, които срещаме в магазина – с чорлави коси, оръфан анцуг, яке от неясно коя година и естествено... миришещи на манджа... Това ли е перфектната съпруга за българския /и не само/ мъж?!
Имаше една приказка, която звучеше горе-долу така: жената трябва да е слугиня в кухнята, дама в обществото и мръсница в леглото... Освен това професионалистка в работата, най-добрата майка, най-добрата приятелка, най- .... изобщо всичко да е... без право на негодувание. Възможно ли е да жонглираме с толкова неща без нещо да падне, без едното да е за сметка на другото? Щях да забравя и друга „мечта” на мъжете за съпругите – да ги слушат и да изпълняват, да предугаждат желанията им, да гледат футбол и задължително да подкрепят любимия отбор – все пак е семеен :); да следят количеството на бирата и да реагират светкавично... А що се отнася до външния вид и там нещата не са много по-различни – нещо като Адриана Лима, Жизел, Анджелина...
Наистина ли мъжете искат някакви подобия, бледи копия на жени от минали векове; жени без собствено мнение, без собствена мисъл, да не спори и да говори с лек и мелодичен глас, сякаш пее приспивна песен. Или иначе казано, наистина ли мъжът иска в дома си, в леглото си „степфордска” съпруга – да живее като програмирана, да прави всичко перфектно, самата тя да е перфектна, а това от своя страна да я отдалечава от човешкия образ. Да прави всичко, но да не чувства нищо; да казва „обичам”, но да не е вярно; да прави перфектния сладкиш, но без онази щипка любов, която го прави единствен и уникален!
Не зная какво искат мъжете! Но знам какво искам аз: да не заприличам на лелките в кварталния магазин, да остана себе си – такава каквато трябва да бъда, да обичам и да съм обичана! Дори и да не правя нещата перфектно, да ги правя, добавяйки онази вълшебна щипка за уникалност... Надявам се и половинката ми да иска същото :)...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
