Obra no adecuada para menores de 18 años
Странно нещо е този свят. Покритие няма. Виждаш млади хора с интелигентно изражение. Нещо електронно, обаче, е заседнало като рибя кост в аурата им. Би следвало да им присяда, но те нямат усет за него. Носят си го безропотно и дотолкова са свикнали с присъствието му, че вече дори не им убива. Или да вземем за пример красивите млади жени. Одухотворени лица. Вглъбени погледи. Но още при първия разговор с тях разбираш, че с малки изключения, дрънчат на кухо. Защо се получава така, че истинският интелект не прилепва към външно впечатляващите лица-маски? Милиардите излишни лица и тела. Готови да тъпчат трижди на ден червото си. Да бъдат перфектните консуматори на лакомствата на цивилиазцията. Да паразитират върху чужди открития, мултиплицирани от научнотехническия прогрес в този стъклено-манекенен свят. Те не възразяват срещу това, че са превърнати в холограми от стоящия зад декора диригент, прибиращ печалбите си за тяхна сметка. Дори изпитват гордост и задоволство от този факт, ала никога и милиграм съжаление. Тези обикновени хора съществуват единствено, за да плюскат и възпроизвеждат духовната нищета на човешкия род. С една дума съществуването им е напълно безсмислено. И сякаш чувам въпросът на Йоан от Апокалипсис /по повод невинните, които ежесекундно падат в жертва/:
"Докога, Господи, ще продължава всичко това?"
И заедно с него чувам и отговора, който Йоан получава:
"Докато не се попълни числото на мъчениците! "
Убеден съм, че краят на тази пошла пиеса наближава. Какво оставят подобни хора на планетата след себе си...? Едно огромно количество тор и убеждението у всеки мислещ човек, че:
"Човекът е машина за лайна!
/Твърдят, че го е казал Леонардо.
Сере и най-красивата жена.
Сере дресьор на тигри и гепарди.../"
Те люпят семки, слушат Радка Пиратка, гледат Гришо или някой сапунен сериал...и са просто едни щастливи малоумници! Това е истинско безумие и парад на примитивното консуматорство. А останалите са само винтчета в една добре организирана машина за натрупване на нечии печалби.
Променил ли се е и на йота човекът от време оно до днес? Не, не и твърдо не! От времената на древните империи, в които тълпите са скандирали:
" Ave Caesar Morituri te Salutant!"
и са искали само хляб и зрелища, та чак досега, не се съзира никаква духовна еволюция, а само информационно натрупване. Човекът е жалък и непоправим. Той живее във вечния си пубертет на хедонистични домогвания. Попитайте случайно избран от вас на улицата индивид, кой е изобретил релсите и железобетона и няма да получите смислен отговор. А на тези две открития се крепи цялата днешна цивилизация. Ала какво им пука на сурите, нали са им осигурили да преживят, да си приказват безконечно по безжичната линия, напъхали слушалки в ушите си и приличащи на избягали от "полет над кукувиче гнездо" сумашедши твари. Тези всичките са от т.нар. "златен милиард". Шибани дебелосерковци, които не стават за нищо. Христос ли? Ама какво им говорите - да си зарежат благосъстоянието - лъскавите автомобилчета и апартаментчета, за да тръгнат след него...? Тая никога няма да стане. Те и родната си майка биха продали за лукс и удобства, камо ли Божията. Край мен наскоро премина охранен поп-ченге, извади дистанционното и отвори лъскавочерната си кола, приличаща повече на стаята на Воланд от "Майстора и Маргарита". А с каква любов само съзерцаваше завалията огромния автомобил отвън, достоен за преохраненото му туловище. Наруши за кой ли път основна Божия заповед - възлюбил повече колата си от клетия Бог, на когото се е клел някога да служи. Вратът му бе къс и дебел - като на наклал се от редовно преяждане шопар. Очичките малки, зли и сякаш хлътнали в лоената топка-лице. И този ще пее опело с включен ДжиЕсЕм, та кога му звънне, да спре пеенето, да приеме поредната поръчка за кръщане или венчявка и чак тогава пак да продължи с Отче наш... И за къде да бърза? Покойникът няма да му избяга. Ще го чака в ковчега, ако ще да е и до второ пришествие. При такива попове бих предпочел да паля свещ и да се помоля в най-прашното мазе, ухаещо на антрацитен кюмюр. И пак повече святост ще ме съпровожда като усещане /да ме прости Господ/.
Този живот ни е даден даром от нашия Създател. И срещу него, в замяна, Той сякаш не изисква нищо от нас. Освен може би и ние да даряваме като него на другите, особено ако е истина, че сме Негов образ и подобие. Един поет някога написа по много точен начин:
"Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?...
за да имаме право да легнем в пръстта, дето спят толкова гении."
Уви, грабителството и консуматорството е повсеместно. Живеем в т.нар. "желязна епоха". Епоха на пълна девалвация на нравствените ценности. Отдавна онзи светъл гълъб, който се спусна преди хилядолетия над река Йордан, за да освети Иисус чрез тайнството на Светия дух, не е извършвал подобен полет. Мисля, че вече е настъпило времето Сенкевич да бъде възкресен, за да напише продължението на романа си "Quo Vadis /Domine/" в една осъвременена версия, на фона на изригващия супервулкан в Италия, след поредица мощни трусове срутили Ватикана, а мигриращият апостол Петър, облетяван от хиляди панически бягащи и отлитащи гълъби да нашепва прословутото си обръщение към Иисус /в превод от латински/:
Къде отиваш, Господи?
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Поздравления, Младене! За прозорливостта!