Странно нещо е този свят. Покритие няма. Виждаш млади хора с интелигентно изражение. Нещо електронно, обаче, е заседнало като рибя кост в аурата им. Би следвало да им присяда, но те нямат усет за него. Носят си го безропотно и дотолкова са свикнали с присъствието му, че вече дори не им убива. Или да вземем за пример красивите млади жени. Одухотворени лица. Вглъбени погледи. Но още при първия разговор с тях разбираш, че с малки изключения, дрънчат на кухо. Защо се получава така, че истинският интелект не прилепва към външно впечатляващите лица-маски? Милиардите излишни лица и тела. Готови да тъпчат трижди на ден червото си. Да бъдат перфектните консуматори на лакомствата на цивилиазцията. Да паразитират върху чужди открития, мултиплицирани от научнотехническия прогрес в този стъклено-манекенен свят. Те не възразяват срещу това, че са превърнати в холограми от стоящия зад декора диригент, прибиращ печалбите си за тяхна сметка. Дори изпитват гордост и задоволство от този факт, ала никога ...