Много пъти съм се замисляла за момента, в който детето става възрастен... и стигнах до извода, че такъв момент просто няма, нещата стават постепенно и неусетно. В поредния скучен ден, докато вършех еднообразната си и скучна работа, просто в главата ми се зароди една идея, една метафора...
Процесът на съзряването прилича на едно високо стълбище, което всеки трябва да изкачи рано или късно - по това хората си приличат. Различават се по начина, който избират. Стартът е равен - започваш от нулата, но нататък... Някои започват несигурно, като малко дете, което поставя двата крака на едно и също стъпало, други се изкачват равномерно - от началото до края, постепенно и целенасочено. Някои я изкачват на почивки и изостаналите ги настигат и задминават понякога, други се изморяват по средата и сядат на някое стъпало, наблюдавайки останалите, завиждайки на неуморимата енергия, с която се катерят. Някои се затичват, вземайки по две стъпала наведнъж, но веднъж стигнали най-горе, те си дават сметка, ...