Пролет, пролет, чудна пролет! Свежо, ясно, хладно. Слънцето в небето – далече, грее слабичко. И едни аромати – земя, трева, локви, кал… Откършени клонки. Вчерашна буря, днешен кеф.
Седя си аз на терасата, гледам отвисоко поляната, изпъстрена с жълтурчета и разноцветни найлонови торбички и размишлявам за свободата. Да дишам. Свободата винаги е конкретна. И относителна. Може да съм свободна да скоча от терасата и да си счупя всичките ребра, но не съм свободна да полетя. Каквото не може – не може. А дали трябва, е друг въпрос. Седя си тъй на сенкоприпек и размишлявам как аджеба да вместя мислите, дето свободно пърхат из главата ми, на не повече от 1 /една!/ страница. Свобода, та дрънка отвсякъде! Затуй, без чаршафи, моля! Питайте тия с предизборните програми! Не, не искам кюфтета. Не съм чак толкоз първосигнално кучепавлова. Висша форма на организация на материята. Мозъкът ми бе! Вие какво си помислихте? И екзарх не ща, пък за Караджата… Какво искам ли? Аз съм птичка волна, създадена за л ...