Каква удивителна гледка представлява усмихнатото, красиво, жизнерадостно дете. Онова дете, което е израснало в среда на обич, строгост и истинска грижа. Дете възпитавано от мама и от татко. Щастливото дете. Можем ли да си представим обаче какво би станало, ако същото това малко човече расте в неблагоприятни условия? Би ли могло то да се превърне в пълноценна, зряла личност в неблагоприятни условия – в условията на постоянна всеобхващаща несигурност.

Може ли едно момче да израсне в бъдещ мъж, който да развие пълния си потенциал в условия на свят изпълнен с несигурност?  Духовна, морална, политическа… Колко прекрасно би било хората да живеят в условия, в които личността разцъфтява свободно – разцъфтява в най-благоприятните условия за растеж.

За градинското цвете са необходими слънчева светлина, богата почва, вода, грижи, окопаване, плевене, предпазване от вредители и т н. Не е ли логично и човешкото същество да се развива истински и пълноценно в така наречените благоприятни условия? Условия, които осигуряват нужната сигурна среда, в която детето е емоционално, духовно и физически здраво.

На първо място тази подходяща среда е здравото семейство, с любящи, но и дисциплиниращи родители. Родители, които имат правилно отношение към понятията добро и зло. Родители, които разбират истински стойността на думата любов. Родители, които познават и следват единствения стандарт за истина. В по късен етап, подходящата среда се обогатява и с учителите и приятелите, които имат и следват ценностна система, която не е повлияна от съвременните политико-идеологически фалшиви представи за истина и лъжа, за добро и зло, за грозно и красиво.

Но гореописаната подходящата среда за отглеждане на дете очевидно е идеалистично нереалистична. Реалността е различна. Болезнено различна. В реалността като че ли всичко е обърнато с краката нагоре – истината, лъжата, доброто, злото, грозното, красивото, свободата… Свобода! Възможно ли е да говорим въобще за свобода в условия на несигурност. Синоним на несигурен е изложен на опасност, заплашен, рискован. Несигурността още е нестабилност, разклатеност, състояние на уязвимост и безпокойство, отсъствие на спокойствие и чувство за липса на защитеност. Несигурността е противоположното на сигурността.

А сигурността е… защита и стабилност. Източник на сигурността е  Една единствена личност. Всемогъщият Създател, Твореца на всичко видимо и невидимо, самият Триединен Бог. Бог Отец, Сина Божии и Святия Дух. Според Евангелието на Йоан 3:16 „Бог толкова много ни възлюби, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него но да има вечен живот“. Този кратък библейски стих ни уверява за Един, Който се грижи за нас, както в този живот, така и в бъдещия. Някой, Който със сигурност иска ние да сме опазени, защитени и спасени. Този единствен Бог ни дава тази вечна сигурност и защита.

За жалост този реален и единствен Източник на сигурност е отречен, нежелан, хулен, омаловажаван, презиран, подменян с нещо друго. Подменян със самият човек. Днешният съвременен човек е иззел ролята на своя Създател, парадира арогантно и безумно, че той може да изпълни функциите на защитник и доставчик на сигурност. Самоуверено внушава, че единствен може да достави така желаната и здрава духовна сигурност.

За да се убедим в подобно твърдение е достатъчен един бърз поглед на няколко от нашумелите събития от недалечното минало. Няколко крещящи примера за духовна нестабилност в обществото, разкриващи липсата на следване на Един морален духовен и непоклатим стандарт, Който единствен носи сигурност и усещане за защита.

Да погледнем излъченият в Евровизия скандален певец Немо, прокламиращ  безполовост. Немо, който с песента си и посланието в нея се изправи на бунт срещу Великия Бог създал мъжкия и женския пол. Не са необходими нито кой знае какви познания и образование, за да отразим нещо напълно очевидно. Песента на Немо и неговата изява на световната сцена е мощна прокламация за желанието на човек да бъде свободен. Свободен от какво обаче. От това да се съобрази и да живее като такъв, какъвто  е създаден от Самият Господ. Свободен от самия си Създател, Този който задава кое е добро и кое е зло. Който е създал и заповядал вечно неотменимото постановление за човечеството – начинът, чрез който човекът да се размножава и живее.  

Немо е събирателен образ на всички, които не искат да се съобразяват и покоряват на Най-Великият  Авторитет. Немовците отричат, че има Всемогъщ Бог, Който е Вседържител, Който управлява и владее всичко видимо и невидимо, Който ни осигурява духовна и морална сигурност, чрез своите неотменими закони и неповторим дизайн на мъжкия и женския пол. В посланието на немовците можем да видим желанието на човека да заеме Божието място и сам да определя кое е зло и кое добро, кое правилно и кое неправилно. Немовците обаче следва да знаят, че всеки опит на човека да се разбунтува срещу своя Създател води до съответни последици – последици, които можем да видим навсякъде. Където Бог е отхвърлян и презиран настъпва хаос, безредие, падение, несигурност и накрая страшна смърт.

Подобен пример, разкриващ желанието за независимост  на човека от Вечните Божии стандарти, е широко рекламирания  филм „Любен“. Филм, който се излъчва на големия екран. Филм, в който отново се пропагандира толерантност към различните, т.е. хомосексуалните. Казано по друг начин – посланието на продукцията е свободата. Свободата човек да може да изрази себе си. Не става въпрос човек да разкрие талантите си, да реализира мечтите си свързани с най-възвишени, нравствени ценности. Не. Тук става въпрос за това, че човекът, считайки се за бог, може да определя, кога да бъде мъжки пол, кога женски, кога безполов и т н.

Още един пример, който, този път обаче е положителен. Става въпрос за приетата с гласовете на депутатите от няколко партии промяна в Закона за предучилищното и училищно образование. Гласуваните текстове забраняват пропаганда, популяризиране и подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация или определяне на половата идентичност различна от биологичната. Не е ли това повод за радост за здравомислещия човек? Повод за радост за всеки, който цени истински свободното и здравословно развитие на детето си. Повод за радост? Оказва се, че отговорът е не.

С приетият закон се изля лавина от несъгласие, подплатено с упреци, обиди, възгласи, които отразиха мнението, че с приетият закон едва ли не обществото ни се връща към средновековието и че този закон е път към дискриминация. Много подобни мнения се чуха и изписаха в медиите и в социалните мрежи.

Но да се върнем към онези размисли за детето. Можем ли да си представим колко токсична всъщност е средата, в която се внушава, че полът вече не е биологична даденост, а е представен като нещо променливо, съобразно с усещанията на човека? Осъзнаваме ли на какво е обречена личността, която расте там, където се разпространяват и натрапват послания, твърдящи че полът е нещо променливо и несигурно? Колко объркано ще бъде това момче или момиче, което не е сигурно за най-очевидното, идентифицирането на своя пол. Биологичния код даден ни от самото зачатие.

Как човек може да познава, кое е добро и кое е зло в свят на все по-яростно преднамерено объркване. В свят на разменени категории. Когато злото е наречено добро. Грозното се определя за красиво. Мръсното за чисто. Тъмното за светло истината за лъжа, а лъжата за истина.  Не стигаме ли до там, че всички проблеми, объркване, нестабилност идват от непознаването и отхвърлянето на Личността, Която е стандартът за добро и зло? Източникът на духовна сигурност.

Не настъпва ли още по голям хаос, объркване, страх, несигурност, болка и усещане за ужасяващ край, когато някой или група от хора се опитват да застанат срещу вечни изконни, неотменими ценност; когато застанат срещу ценности дадени от Самият Творец и Законодател, Бог Отец; когато застанат срещу Този, Който избра да ни спаси чрез Сина си Исус Христос и Святият Божии Дух; когато застанат… настъпва смут и падение. Доказано е в много исторически епохи, че краят на определени цивилизации настъпва, когато човек не се съобрази и не се покори на Божиите намерения за Него и народът Му. Хаосът на който днес сме свидетели произхожда имено от там. Духовната, политическата и моралната нестабилност са резултат от  отхвърлянето на Божият стандарт и план за човека. Пренебрегването на вечния и единствен Суверен и Абсолют, Който ни обича и осигурява сигурност, защита и истинска свобода в Него, води до несигурност.

И ето, че отново стигнахме до понятието „свобода“. Какво е свобода? Свободата е отсъствието на безбожно робство. Свободата е свързана със собствената ни воля, която Бог ни е дарил, както и със заложената от Него съвест в нас. Свобода е да правя избори и преценки по съвест. Със свободната си воля и според моралните категории, които оценявам не според собствения си светоглед, а според Божия неотменим вечен стандарт. Според Божието добро и според Божието зло. Няма по-голяма свобода от това да имам свободна воля и с нея да избера да се съобразя с Божията воля, а не със собствената си. Ако има нещо което може да гарантира както вътрешните душевен мир и хармония, така и външната им проява, изразена във взаимоотношенията с околните и с моя Създател, то това е да се съобразя с Него и само със Него. Напълно доброволно, със свобода в сърцето си, без манипулация и какъвто да е вътрешен или външен натиск.

И все пак, възможна ли е свободата в условията на морална, духовна и политическа несигурност? Възможна ли е? Възможна е, защото свободата в Христос има силата да влияе на всичко. Истинската свобода променя всяка несигурност, защото тя носи този свеж, освобождаващ полъх, който води до трансформация. Истинската свобода води до промяна, води до разцъфване и растеж. Тя е онова, излъчващо мир и уют състояние, в което личността се чувства истински защитена и предпазена въпреки външните условия. Предпазена, както дете израснало в условията на здраво и стабилно семейство. Дете отгледано в условията на една  благоприятна среда. Условия на истинско семейство. Каква удивителна гледка представлява усмихнато, красиво, жизнерадостно дете. Дете израснало в среда на обич, строгост и истинска грижа от мама и татко.