2 oct 2007, 14:01

свят...

  Ensayos
1.4K 0 1
 

Някога... някога там, сред дърветата, красотата на въображението чертаеше безброй пътища за душата ми...

Някъде навътре сред горските пътеки има свят... свят без заповеди, окови, без затвори и пътища.

Там вятърът разпилява косите на времето, гали нежно стръкчетата поникнала надежда.

Това е свят, носещ натрапчивия аромат на щастието, примесен с меланхоличното ухание на щипка тъга. Там птиците нежно докосват с крила пухените облаци, а в погледите им се топят океани и дъбрави... Там всичко чезне в светлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Танцуващо Небе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...